"Личности" са хората, чиито постижения в интериорния
и промишления дизайн, архитектурата, изобразителното изкуство,
уеб дизайна и въобще всички визуални изкуства са наистина забележителни
и заради които в известна степен светът около нас изглежда така,
както го виждаме днес.
Ако се интересувате или мислите, че ще е добре да разкажем за някой ваш любим
артист - пишете.
И доколкото основната част от вас се занимават със създаване на
уеб сайтове искам да отбележа, че ако вникнете в това, което е
написано по-долу, ще откриете важни принципи, които да използвате
в работата си.
Въведение
Съвсем не случайно избрах точно историята на Ла Корбюзие за откриването на
секцията личност на месеца. Казвам историята, защото наистина нямам намерение
да пиша някаква биография пълна с безсмислени дати, сложни и непознати имена
или въобще нещо, което се забравя още преди да бъде прочетено.
Биографиите
са скучни. Биографиите са част от тъмното минало. Никой не помни кога
е роден Сталин или Хитлер. Но всички ги помнят. Помнят ги заради това,
което са направили и заради идеите, които са имали.
Ето защо искам да ви разкажа за това, което на мен ми се е сторило интересно. Ще го разкажа така все едно седим в окопа преди очакване на поредната битка с врага, когато просто трябва да си говорим, за да се разсеем и да си спомним нещо добро. А делата на Ле Корбюзие са точно това - нещо добро.
Швейцарец, но не от Своге
Всъщност поводът за този разказ се е родил във френската част на Швейцария, но това едва ли има някакво значение. Важното е, че в страната на часовниците и банките се е появил един изключително точен и богат на идеи тип наречен Ла Корбюзие. Дори това не е истинското му име. Никой не помни истинското му име. Ла Корбюзие е просто прякор и идва от моминското име на майка му.
Преди
да ви разкажа с какво толкова ме е впечатлил искам само да спомена
къде се е помотал преди да седне да прави каквото и да било. Най-напред
е попътувал из Италия. Сами се сещате какво означава това. Адски много
руини от древността, но и достатъчно много оригинални постройки от
Ренесанса. После човечецът е понаобиколил из Балканския полуостров
и едно от нещата, които са му направили най-голямо впечатление тук
са били старите възрожденски къщи във Велико Търново. От дебрите на
Ориента той се завръща в цивилизацията - Виена, Париж и т.н.
Ле Корбюзие е бил функционалист. Функционалистите общо взето са онези дизайнери, архитекти и подобни отрепки, които смятат, че формата трябва да служи на функцията. С други думи ако им покажете нещо безумно красиво, но без никаква цел те ще се нахвърлят върху вас като изгладняло куче на кокал. Освен това той е последовател на т.нар. "пуризъм". Това е една изчистена версия на пикасовия кубизъм. От съвременна гледна точка вероятно този стил би бил наречен техно или минимъл, но това разбира се е крайно неуместно сравнение.
На това място ще си позволя да цитирам дълбоко уважаваната енциклопедия Британика: "Статиите на Ле Корбюзие са събрани в книгата Vers une architecture (по-късно
преведено като "За архитектурата", 1923). Тя е написана в прекрасен
стил, който между другото е характерен за Ле Корбюзие. "Къщата е машина,
в която се живее" и "Пътят с много завои е за магаретата, правият
път - за хората" са сред най-известните му заявления. Неговите книги, плод
на множество пътувания и лекции за период от 45 години, формират една цялостна
представа и нагласа за това какво трябва да бъде архитектурата. Като такива
те се превръщат в една своеобразна библия за следващите поколения архитекти.
Най-известните от книгите му са Urbanisme, Quand les cathédrales étaient blanches, La Charte d'Athènes
(1943), Propos d'urbanisme (1946), Les Trois Établissements
humains (1945) и Le Modular I (1948)."
За съжаление в България те могат да бъдат открити безкрайно трудно и затова
- продължавайте да четете нататък.
Впечатляващи дела
За Международното изложение Deutscher Werkbund в Щутгарт Ле Корбюзие
построява две къщи, които в голяма степен отразяват цялостният му подход
в архитектурата и дизайна.
Едната от тях принадлежи към типа "къщи за
масова продукция" Ситроен (не, няма нищо общо с автомобилите).
Този тип къщи са проектирани по следния начин. Има две носещи странични
стени, другите две страни били широко остъклени, плосък покрив с градина,
стаи за гости, които били в малка отделна надстройка върху плоския
покрив на къщата. Вътре пространството е разделено по ширина на две
части - едната половина е заета от всекидневната, която заема също
така и цялата височина на вътрешното пространство; другата половина
е разделена на две по височина като се образуват два етажа, които побират
останалите стаи. Те са свързани със спираловидна стълба, която смекчава
правоъгълните форми изобилстващи иначе в постройката. В къщата "Ситроен"
Ле Корбюзие за пръв път прилага своите приципи в организацията на вътрешното
пространство: създаване на включващи се едно в друго отделни пространства
с различни, но общи височини. Пространството организирано по схемата
едно-към-две е тема, която присъства навсякъде в творчеството на Ле
Корбюзие.
Другата къща пък била планирана по друг, не по-малко идеен начин.
Чрез подвижни вътрешни стени общата всекидневна се превръщала в няколко
отделни спални през нощта.
Тези проекти са въплъщение на известните
"пет принципа в модерната архитектура", които Ле Корбюзие
формулира и използва до края на живота си. Първият принцип е за използването
на носещи колони, които отделят къшата от земята, позволявайки на
градината да се разпростре и под къщата. Второ е използването на градини
върху и като част от покрива, което осигурява място за отдих и отчуждение,
но осен това освобождава мястото заето от самата постройка за създаване
на "небесни градини". Третият принцип е свързан отново с
използването на колони и по-малко носещи стени, които иначе накъсват
вътрешното пространство на дома; освобождаването на вътрешното пространство
дава възможност за едно свободно планиране и сформиране на различни
"отделения" вътре в самата къща. Четвърто - широкото остъкляване
- вертикално вместо хоризонтално остъкляване. Прозорците стигат от
единия до другия край на сградата. Традиционните прозорци според Корбюзие
са като дупки в стената - създават мрачни пропасти покрай правоъгълниците
искряща светлина. И последно, пето - свободната фасада, външните
стени, които освободени от тяхната носеща функция, могат въобще
да изчезнат ако има нужда. Ето това означава "машина за живеене".
Ле Корбюзие
силно се е интересувал от проблема за масовата продукция на сгради
(нещо което по късно се превръща в явлението "панел") и
новите възможности, които открива пред архитектурат. Той осъзнава,
че подобно масово производство означава придържане към определени
стандарти за измерването на пространството. Корбюзие се връщшаа към
традиционните ренесансови правила за измерване и пропорции, използвайки
ги когато създава една нова система за измерване. Той анализира изестната
система за пропорции използвана от творците в древността и ренесанса.
В древността действа правилото за "Златната среда" - една
линия се разделя на две неравни част, едната от които се отнася към
другата така, както втората към цялото; тези отсечки могат от своя
страна да бъдат разделяни на подотсечки в същото съотношение. През
Ренесанса Леонардо да Винчи създава фигурата на идеалния човек, според
която пъпът е центърът на една описана около човек с разперени ръце
и крака окръжност (всички познавате тази схема толкова добре). Ле
Корбюзие разбира, че ритъмът 1 плюс 1 плюс 1 (и така до безкрайност)
използван в античния модел води единствено до една монотонност. За
да избегне монотонноста той преценява, че в масовата продукция на
части за сгради не трябва да се използва система от еднакви мерки,
а от взаимносвързани пропорции. Отнема му 20 години, за да създаде
тази нова система наречена Модулор. Модулорът с неговата пропорционална
скала прави възможно създаването на безкраен брой варианти отнасящи
се към една конструкция чрез единна мерна система. За него било ясно
че архитектурата на 20-ти век не е посветена за отделната изолирана
сграда. Градът като цяло е архитектура: неговата основна организация,
пространствените взаимоотношения, неговите форми, нива на дейност
в него, неговото сърце - всички тези елементи са от най-голямо значение,
с много по-голяма важност в сравнение с развиването на някакъв опредлен
стил.
Ле Корбюзие
и неговите колеги създават Модулорът - една хармонична мерна система
с основа човешката фигура. Тази схема може да бъде използвана универсално
- в архитектурата, дизайна и т.н. Както казва Албер Айнщайн "това
е верига от отношения, която прави лошото трудно и доброто лесно".
Модулорът се основава на две линии подобни на тези при правилото за
златната среда, но съотнесени към пропорциите на човешкото тяло. Модулорът
започва с разделянето на височината на човека на две отсечки при нивото
на кръста. Тези две пропорции според Корбюзие се разпореждат с всички
други отношения в човешкото тяло: например, човек с вдигната ръка
създава друга пропорция на Модулора, като разстоянието между кръста
и главата му е в права връзка с разстоянието между главата и върха
на пръстите му. Започвайки с тази включени една в друга пропроционални
отсечки - от пръстите до главата до кръста до стъпалата - Корбюзие
създава постепенно намаляваща скала на пропорционални отсечки. Първата
отсечка е 7 фута и 5 инач (226 см) - изправен човек с вдигната ръка
- следва половината от това, 3 фута и 9 инча (113 см), а за височина
на човека се приема 6 фута (183 см). В студиото на Корбюзие всеки
дизайнер и чертожник имал схема на Модулора на работното място. Към
него има и списък със съответните мерки. Този списък се състои от
две колони с по десет числа във всяка. Според Корбюзие тази пропорционална
скала била приложима към всякакъв вид дизайн и има следното преимущество:
това е единствената скала, която свързва английската мерна система
(футове и инчове) с десетичната мерна система и обратно. Ле Корбюзие
прилага тази скала към всичко, което прави. През 1950 година, когато
започва строежа на Църквата на Нотр Дам-де-О при Роншам във Франция,
той използва Модулора, за да определи размерите и местоположението
на прозорците, а в резултат създава фасада, която е изпълнена с живот,
а осветлението вътре е винаги различно.
Картинки за спомен
|
Домино - конструкция
за къщи. Използването на колони за освобождаване на вътрешното
пространство и премахване на стените. Шест колони разположени
в краищата на плочите. Напомнят за шесте точки върху известните
плочки домино.
|
|
Ле Корбюзие лично
- "Не съм на ти с елементарнат геометрия; обсебен съм от
белия цвят, куба, сферата, цилиндъра и пирамидата. Призмите
на пирамидата се издигат и балансират помежду си, кубовете отмервайки
пладнешкото слънце се отварят към повърхността, по залез изгледжа
дъга излиза от формита, а сутрин те са истински, хвърлящи светлина
и сенки, рязко очертани все едно са нарисувани. Ние не трябва
повече да сме артисти, но да проумяваме новата епоха, да я възпламеняваме
докато е още неразличима. Ние също сме различими, велики и значими
за миналите епохи. Ние трябва да направим още по-добри неща".
|
и други (очаквайте
след няколко часа)
|
|