Groove Manifesto°

Въведение

Съвсем не случайно избрах точно историята на Ла Корбюзие за откриването на секцията личност на месеца. Казвам историята, защото наистина нямам намерение да пира някаква биография пълна с безсмислени дати, сложни и непознати имена или въобще нещо, което се забравя още преди да бъде прочетено.

Биографиите са скучни. Биографиите са част от тъмното минало. Никой не помни кога е роден Сталин или Хитлер. Но всички ги помнят. Помнят ги заради това, което са направили и заради идеите, които са имали.

Ето защо искам да ви разкажа за това, което на мен ми се е сторило интересно. Ще го разкажа така все едно седим в окопа преди очакване на поредната битка с врага, когато просто трябва да си говорим, за да се разсеем и да си спомним нещо добро. А делата на Ле Корбюзие са точно това - нещо добро.

Швейцарец, но не от Своге

Всъщност поводът за този разказ се е родил във френската част на Швейцария, но това едва ли има някакво значение. Важното е, че в страната на часовниците и банките се е появил един изключително точен и богат на идеи тип наречен Ла Корбюзие. Дори това не е истинското му име. Никой не помни истинското му име. Ла Корбюзие е просто прякор и идва от моминското име на майка му.

Преди да ви разкажа с какво толкова ме е впечатлил искам само да спомена къде се е помотал преди да седне да прави каквото и да било. Най-напред е попътувал из Италия. Сами се сещате какво означава това. Адски много руини от древността, но и достатъчно много оригинални постройки от Ренесанса. После човечецът е понаобиколил из Балканския полуостров и едно от нещата, които са му направили най-голямо впечатление тук са били старите възрожденски къщи във Велико Търново. От дебрите на Ориента той се завръща в цивилизацията - Виена, Париж и т.н.

Ле Корбюзие е бил функционалист. Функционалистите общо взето са онези дизайнери, архитекти и подобни отрепки, които смятат, че формата трябва да служи на функцията. С други думи ако им покажете нещо безумно красиво, но без никаква цел те ще се нахвърлят върху вас като изгладняло куче на кокал. Освен това той е последовател на т.нар. "пуризъм". Това е една изчистена версия на пикасовия кубизъм. От съвременна гледна точка вероятно този стил би бил наречен техно или минимъл, но това разбира се е крайно неуместно сравнение.

На това място ще си позволя да цитирам дълбоко уважаваната енциклопедия Британика: "Статиите на Ле Корбюзие са събрани в книгата Vers une architecture (по-късно преведено като "За архитектурата", 1923). Тя е написана в прекрасен стил, който между другото е характерен за Ле Корбюзие. "Къщата е марина, в която се живее" и "Пътят с много завои е за магаретата, правият път - за хората" са сред най-известните му заявления. Неговите книги, плод на множество пътувания и лекции за период от 45 години, формират една цялостна представа и нагласа за това какво трябва да бъде архитектурата. Като такива те се превръщат в една своеобразна библия за следващите поколения архитекти. Най-известните от книгите му са Urbanisme, Quand les cathédrales étaient blanches, La Charte d'Athènes (1943), Propos d'urbanisme (1946), Les Trois Établissements humains (1945) и Le Modular I (1948)."

За съжаление в България те могат да бъдат открити безкрайно трудно и затова - продължавайте да четете нататък.

Впечатляващи дела

За Международното изложение Deutscher Werkbund в Щутгарт Ле Корбюзие построява две къщи, които в голяма степен отразяват цялостният му подход в архитектурата и дизайна.

Едната от тях принадлежи към типа "къщи за масова продукция" Ситроен (не, няма нищо общо с автомобилите). Този тип къщи са проектирани по следния начин. Има две носещи странични стени, другите две страни били рироко остъклени, плосък покрив с градина, стаи за гости, които били в малка отделна надстройка върху плоския покрив на къщата. Вътре пространството е разделено по ририна на две части - едната половина е заета от всекидневната, която заема също така и цялата височина на вътрерното пространство; другата половина е разделена на две по височина като се образуват два етажа, които побират останалите стаи. Те са свързани със спираловидна стълба, която смекчава правоъгълните форми изобилстващи иначе в постройката. В къщата "Ситроен" Ле Корбюзие за пръв път прилага своите приципи в организацията на вътрерното пространство: създаване на включващи се едно в друго отделни пространства с различни, но общи височини. Пространството организирано по схемата едно-към-две е тема, която присъства навсякъде в творчеството на Ле Корбюзие.

Другата къща пък била планирана по друг, не по-малко идеен начин. Чрез подвижни вътрерни стени общата всекидневна се превръщала в няколко отделни спални през нощта.

Тези проекти са въплъщение на известните "пет принципа в модерната архитектура", които Ле Корбюзие формулира и използва до края на живота си. Първият принцип е за използването на носещи колони, които отделят кърата от земята, позволявайки на градината да се разпростре и под къщата. Второ е използването на градини върху и като част от покрива, което осигурява място за отдих и отчуждение, но осен това освобождава мястото заето от самата постройка за създаване на "небесни градини". Третият принцип е свързан отново с използването на колони и по-малко носещи стени, които иначе накъсват вътрерното пространство на дома; освобождаването на вътрерното пространство дава възможност за едно свободно планиране и сформиране на различни "отделения" вътре в самата къща. Четвърто - рирокото остъкляване - вертикално вместо хоризонтално остъкляване. Прозорците стигат от единия до другия край на сградата. Традиционните прозорци според Корбюзие са като дупки в стената - създават мрачни пропасти покрай правоъгълниците искряща светлина. И последно, пето - свободната фасада, вънрните стени, които освободени от тяхната носеща функция, могат въобще да изчезнат ако има нужда. Ето това означава "марина за живеене".

Ле Корбюзие силно се е интересувал от проблема за масовата продукция на сгради (нещо което по късно се превръща в явлението "панел") и новите възможности, които открива пред архитектурат. Той осъзнава, че подобно масово производство означава придържане към определени стандарти за измерването на пространството. Корбюзие се връщраа към традиционните ренесансови правила за измерване и пропорции, използвайки ги когато създава една нова система за измерване. Той анализира изестната система за пропорции използвана от творците в древността и ренесанса. В древността действа правилото за "Златната среда" - една линия се разделя на две неравни част, едната от които се отнася към другата така, както втората към цялото; тези отсечки могат от своя страна да бъдат разделяни на подотсечки в същото съотнорение. През Ренесанса Леонардо да Винчи създава фигурата на идеалния човек, според която пъпът е центърът на една описана около човек с разперени ръце и крака окръжност (всички познавате тази схема толкова добре). Ле Корбюзие разбира, че ритъмът 1 плюс 1 плюс 1 (и така до безкрайност) използван в античния модел води единствено до една монотонност. За да избегне монотонноста той преценява, че в масовата продукция на части за сгради не трябва да се използва система от еднакви мерки, а от взаимносвързани пропорции. Отнема му 20 години, за да създаде тази нова система наречена Модулор. Модулорът с неговата пропорционална скала прави възможно създаването на безкраен брой варианти отнасящи се към една конструкция чрез единна мерна система. За него било ясно че архитектурата на 20-ти век не е посветена за отделната изолирана сграда. Градът като цяло е архитектура: неговата основна организация, пространствените взаимоотнорения, неговите форми, нива на дейност в него, неговото сърце - всички тези елементи са от най-голямо значение, с много по-голяма важност в сравнение с развиването на някакъв опредлен стил.

Ле Корбюзие и неговите колеги създават Модулорът - една хармонична мерна система с основа човерката фигура. Тази схема може да бъде използвана универсално - в архитектурата, дизайна и т.н. Както казва Албер Айнщайн "това е верига от отнорения, която прави лорото трудно и доброто лесно". Модулорът се основава на две линии подобни на тези при правилото за златната среда, но съотнесени към пропорциите на човеркото тяло. Модулорът започва с разделянето на височината на човека на две отсечки при нивото на кръста. Тези две пропорции според Корбюзие се разпореждат с всички други отнорения в човеркото тяло: например, човек с вдигната ръка създава друга пропорция на Модулора, като разстоянието между кръста и главата му е в права връзка с разстоянието между главата и върха на пръстите му. Започвайки с тази включени една в друга пропроционални отсечки - от пръстите до главата до кръста до стъпалата - Корбюзие създава постепенно намаляваща скала на пропорционални отсечки. Първата отсечка е 7 фута и 5 инач (226 см) - изправен човек с вдигната ръка - следва половината от това, 3 фута и 9 инча (113 см), а за височина на човека се приема 6 фута (183 см). В студиото на Корбюзие всеки дизайнер и чертожник имал схема на Модулора на работното място. Към него има и списък със съответните мерки. Този списък се състои от две колони с по десет числа във всяка. Според Корбюзие тази пропорционална скала била приложима към всякакъв вид дизайн и има следното преимущество: това е единствената скала, която свързва английската мерна система (футове и инчове) с десетичната мерна система и обратно. Ле Корбюзие прилага тази скала към всичко, което прави. През 1950 година, когато започва строежа на Църквата на Нотр Дам-де-О при Ронрам във Франция, той използва Модулора, за да определи размерите и местоположението на прозорците, а в резултат създава фасада, която е изпълнена с живот, а осветлението вътре е винаги различно.

Картинки за спомен

	Домино - конструкция за къщи. Използването на колони за освобождаване на вътрерното пространство и премахване на стените. Шест колони разположени в краищата на плочите. Напомнят за ресте точки върху известните плочки домино.
	Ле Корбюзие лично - "Не съм на ти с елементарнат геометрия; обсебен съм от белия цвят, куба, сферата, цилиндъра и пирамидата. Призмите на пирамидата се издигат и балансират помежду си, кубовете отмервайки пладнеркото слънце се отварят към повърхността, по залез изгледжа дъга излиза от формита, а сутрин те са истински, хвърлящи светлина и сенки, рязко очертани все едно са нарисувани. Ние не трябва повече да сме артисти, но да проумяваме новата епоха, да я възпламеняваме докато е още неразличима. Ние също сме различими, велики и значими за миналите епохи. Ние трябва да направим още по-добри неща".
и други (очаквайте след няколко часа)