Groove Manifesto°
Le Corbusier
ЛЕ КОРБЮЗИЕ, псевдоним на ШАРЛ-ЕДУАРД ЖЕНЕРЕ (роден 6 Октомври, 1887, Ла Шо-де-Фо, Швейцария -- умира 27 Август, 1965, Кап Мартин, Франция). Швейцарски архитект и градоустройственик с международно влияние. Неговите работи съчетават функционализма на движението Модерн с експресионизма. Той принадлежи на първото поколение от т.нар. Международна архитектурна ркола, като чрез многобройните си статии, книги и проекти се превръща в най-видния неин представител.
Въведение
Съвсем не случайно избрах точно историята на Ла Корбюзие за откриването на секцията личност на месеца. Казвам историята, защото наистина нямам намерение да пира някаква биография пълна с безсмислени дати, сложни и непознати имена или въобще нещо, което се забравя още преди да бъде прочетено.
Биографиите
са скучни. Биографиите са част от тъмното минало. Никой не помни кога
е роден Сталин или Хитлер. Но всички ги помнят. Помнят ги заради това,
което са направили и заради идеите, които са имали.
Ето защо искам да ви разкажа за това, което на мен ми се е сторило интересно. Ще го разкажа така все едно седим в окопа преди очакване на поредната битка с врага, когато просто трябва да си говорим, за да се разсеем и да си спомним нещо добро. А делата на Ле Корбюзие са точно това - нещо добро.
Швейцарец, но не от Своге
Всъщност поводът за този разказ се е родил във френската част на Швейцария, но това едва ли има някакво значение. Важното е, че в страната на часовниците и банките се е появил един изключително точен и богат на идеи тип наречен Ла Корбюзие. Дори това не е истинското му име. Никой не помни истинското му име. Ла Корбюзие е просто прякор и идва от моминското име на майка му.
Преди
да ви разкажа с какво толкова ме е впечатлил искам само да спомена
къде се е помотал преди да седне да прави каквото и да било. Най-напред
е попътувал из Италия. Сами се сещате какво означава това. Адски много
руини от древността, но и достатъчно много оригинални постройки от
Ренесанса. После човечецът е понаобиколил из Балканския полуостров
и едно от нещата, които са му направили най-голямо впечатление тук
са били старите възрожденски къщи във Велико Търново. От дебрите на
Ориента той се завръща в цивилизацията - Виена, Париж и т.н.
Ле Корбюзие е бил функционалист. Функционалистите общо взето са онези дизайнери, архитекти и подобни отрепки, които смятат, че формата трябва да служи на функцията. С други думи ако им покажете нещо безумно красиво, но без никаква цел те ще се нахвърлят върху вас като изгладняло куче на кокал. Освен това той е последовател на т.нар. "пуризъм". Това е една изчистена версия на пикасовия кубизъм. От съвременна гледна точка вероятно този стил би бил наречен техно или минимъл, но това разбира се е крайно неуместно сравнение.
На това място ще си позволя да цитирам дълбоко уважаваната енциклопедия Британика: "Статиите на Ле Корбюзие са събрани в книгата Vers une architecture (по-късно преведено като "За архитектурата", 1923). Тя е написана в прекрасен стил, който между другото е характерен за Ле Корбюзие. "Къщата е марина, в която се живее" и "Пътят с много завои е за магаретата, правият път - за хората" са сред най-известните му заявления. Неговите книги, плод на множество пътувания и лекции за период от 45 години, формират една цялостна представа и нагласа за това какво трябва да бъде архитектурата. Като такива те се превръщат в една своеобразна библия за следващите поколения архитекти. Най-известните от книгите му са Urbanisme, Quand les cathédrales étaient blanches, La Charte d'Athènes (1943), Propos d'urbanisme (1946), Les Trois Établissements humains (1945) и Le Modular I (1948)."
За съжаление в България те могат да бъдат открити безкрайно трудно и затова - продължавайте да четете нататък.
Впечатляващи дела
За Международното изложение Deutscher Werkbund в Щутгарт Ле Корбюзие построява две къщи, които в голяма степен отразяват цялостният му подход в архитектурата и дизайна.
Едната от тях принадлежи към типа "къщи за масова продукция" Ситроен (не, няма нищо общо с автомобилите). Този тип къщи са проектирани по следния начин. Има две носещи странични стени, другите две страни били рироко остъклени, плосък покрив с градина, стаи за гости, които били в малка отделна надстройка върху плоския покрив на къщата. Вътре пространството е разделено по ририна на две части - едната половина е заета от всекидневната, която заема също така и цялата височина на вътрерното пространство; другата половина е разделена на две по височина като се образуват два етажа, които побират останалите стаи. Те са свързани със спираловидна стълба, която смекчава правоъгълните форми изобилстващи иначе в постройката. В къщата "Ситроен" Ле Корбюзие за пръв път прилага своите приципи в организацията на вътрерното пространство: създаване на включващи се едно в друго отделни пространства с различни, но общи височини. Пространството организирано по схемата едно-към-две е тема, която присъства навсякъде в творчеството на Ле Корбюзие.
Другата къща пък била планирана по друг, не по-малко идеен начин. Чрез подвижни вътрерни стени общата всекидневна се превръщала в няколко отделни спални през нощта.
Тези проекти са въплъщение на известните "пет принципа в модерната архитектура", които Ле Корбюзие формулира и използва до края на живота си. Първият принцип е за използването на носещи колони, които отделят кърата от земята, позволявайки на градината да се разпростре и под къщата. Второ е използването на градини върху и като част от покрива, което осигурява място за отдих и отчуждение, но осен това освобождава мястото заето от самата постройка за създаване на "небесни градини". Третият принцип е свързан отново с използването на колони и по-малко носещи стени, които иначе накъсват вътрерното пространство на дома; освобождаването на вътрерното пространство дава възможност за едно свободно планиране и сформиране на различни "отделения" вътре в самата къща. Четвърто - рирокото остъкляване - вертикално вместо хоризонтално остъкляване. Прозорците стигат от единия до другия край на сградата. Традиционните прозорци според Корбюзие са като дупки в стената - създават мрачни пропасти покрай правоъгълниците искряща светлина. И последно, пето - свободната фасада, вънрните стени, които освободени от тяхната носеща функция, могат въобще да изчезнат ако има нужда. Ето това означава "марина за живеене".
Ле Корбюзие
силно се е интересувал от проблема за масовата продукция на сгради
(нещо което по късно се превръща в явлението "панел") и
новите възможности, които открива пред архитектурат. Той осъзнава,
че подобно масово производство означава придържане към определени
стандарти за измерването на пространството. Корбюзие се връщраа към
традиционните ренесансови правила за измерване и пропорции, използвайки
ги когато създава една нова система за измерване. Той анализира изестната
система за пропорции използвана от творците в древността и ренесанса.
В древността действа правилото за "Златната среда" - една
линия се разделя на две неравни част, едната от които се отнася към
другата така, както втората към цялото; тези отсечки могат от своя
страна да бъдат разделяни на подотсечки в същото съотнорение. През
Ренесанса Леонардо да Винчи създава фигурата на идеалния човек, според
която пъпът е центърът на една описана около човек с разперени ръце
и крака окръжност (всички познавате тази схема толкова добре). Ле
Корбюзие разбира, че ритъмът 1 плюс 1 плюс 1 (и така до безкрайност)
използван в античния модел води единствено до една монотонност. За
да избегне монотонноста той преценява, че в масовата продукция на
части за сгради не трябва да се използва система от еднакви мерки,
а от взаимносвързани пропорции. Отнема му 20 години, за да създаде
тази нова система наречена Модулор. Модулорът с неговата пропорционална
скала прави възможно създаването на безкраен брой варианти отнасящи
се към една конструкция чрез единна мерна система. За него било ясно
че архитектурата на 20-ти век не е посветена за отделната изолирана
сграда. Градът като цяло е архитектура: неговата основна организация,
пространствените взаимоотнорения, неговите форми, нива на дейност
в него, неговото сърце - всички тези елементи са от най-голямо значение,
с много по-голяма важност в сравнение с развиването на някакъв опредлен
стил.
Ле Корбюзие
и неговите колеги създават Модулорът - една хармонична мерна система
с основа човерката фигура. Тази схема може да бъде използвана универсално
- в архитектурата, дизайна и т.н. Както казва Албер Айнщайн "това
е верига от отнорения, която прави лорото трудно и доброто лесно".
Модулорът се основава на две линии подобни на тези при правилото за
златната среда, но съотнесени към пропорциите на човеркото тяло. Модулорът
започва с разделянето на височината на човека на две отсечки при нивото
на кръста. Тези две пропорции според Корбюзие се разпореждат с всички
други отнорения в човеркото тяло: например, човек с вдигната ръка
създава друга пропорция на Модулора, като разстоянието между кръста
и главата му е в права връзка с разстоянието между главата и върха
на пръстите му. Започвайки с тази включени една в друга пропроционални
отсечки - от пръстите до главата до кръста до стъпалата - Корбюзие
създава постепенно намаляваща скала на пропорционални отсечки. Първата
отсечка е 7 фута и 5 инач (226 см) - изправен човек с вдигната ръка
- следва половината от това, 3 фута и 9 инча (113 см), а за височина
на човека се приема 6 фута (183 см). В студиото на Корбюзие всеки
дизайнер и чертожник имал схема на Модулора на работното място. Към
него има и списък със съответните мерки. Този списък се състои от
две колони с по десет числа във всяка. Според Корбюзие тази пропорционална
скала била приложима към всякакъв вид дизайн и има следното преимущество:
това е единствената скала, която свързва английската мерна система
(футове и инчове) с десетичната мерна система и обратно. Ле Корбюзие
прилага тази скала към всичко, което прави. През 1950 година, когато
започва строежа на Църквата на Нотр Дам-де-О при Ронрам във Франция,
той използва Модулора, за да определи размерите и местоположението
на прозорците, а в резултат създава фасада, която е изпълнена с живот,
а осветлението вътре е винаги различно.
Картинки за спомен
![]() |
Домино - конструкция за къщи. Използването на колони за освобождаване на вътрерното пространство и премахване на стените. Шест колони разположени в краищата на плочите. Напомнят за ресте точки върху известните плочки домино. |
![]() |
Ле Корбюзие лично - "Не съм на ти с елементарнат геометрия; обсебен съм от белия цвят, куба, сферата, цилиндъра и пирамидата. Призмите на пирамидата се издигат и балансират помежду си, кубовете отмервайки пладнеркото слънце се отварят към повърхността, по залез изгледжа дъга излиза от формита, а сутрин те са истински, хвърлящи светлина и сенки, рязко очертани все едно са нарисувани. Ние не трябва повече да сме артисти, но да проумяваме новата епоха, да я възпламеняваме докато е още неразличима. Ние също сме различими, велики и значими за миналите епохи. Ние трябва да направим още по-добри неща". |
|
и други (очаквайте след няколко часа) |
|

