Dreamgirls: The photography of Guy Bourdin

Мадона притежава уникалната способност да се вдъхновява от най-актуалното в глобалния стил месеци преди останалите креативни гении.

Така се случи и с френския фотограф Ги Бурден - пионер на френския Вог от края на 60-те и 70-те, човекът, който превърна модната фотография в изкуство благодарение на безкомпромисния си експериментален стил и умело използване на цветовете.

Няколко месеца след като Мадонна използва тет-а-тет фотографиите и кратките филми на Бурден в клипа към песента "Холивуд", - дело на друг френски съвременен фотограф и съратник на Готие Жан Батист Мондино, - последваха няколко ретроспективни изложби на покойния гении, множество корици и фотосесии; последните рекламните кампании на Ив Сен Лоран и Агент Провокатор са изцяло инспирирани от Бурден.

Макар приживе Бурден да не получава полагащото му се признание по своя воля. Той предпочита да стой в сянка, използвайки работата си за Вог, за да анализира на собствените си желания, интереси и страхове. Но сега вече може да се твърди, че стилистиката на Бурден изплува от забравата и става популярна сред по-широк кръг от неопитни воаьори и почитатели на модата.

Стилът, който доминира през 70-те години

Бурден става известен с "напрегнатите" си, символистични фотографии. Визията на големите списания от 70-те години е изцяло доминирана от стила му.

Бурден променя дотогавашният подход към рекламата и модната фотография по радикален начин. Неговите фотографии представляват прецизно разказана история, която потапя човек в един необикновен свят на блясък, удоволствие, опасност и напрежение.

Бурден показва по безкомпромисен начин, че хората са прелъстявани много повече от самата снимка, отколкото от продукта, промотиран чрез нея. Дрехите и продуктите присъстват помежду другото, а като основни негови влечения в модата се открояват сатенът, високите токове и червенокосите модели с бледа кожа и ярко червило.

Бурден е уникално съчетание от таланти - брилянтна техника, уникално умение да представя прецизно сложни истории. Всичките му фотографии са изпълнени с необясними намеци и алюзии (полуотворена врата, сенки, абстрактни тела, смърт, насилие) и представят силните истории, които го преследват.

Бурден създава и кратки филми, заснети по време на различни фотосесиите, които представят друга перспектива за това, което той търси визуално и емоционално в областта на модната фотография.

Новаторските му фотографии се появяват за първи път на страниците на френското издание на Вог през 1954 и през следващите 30 години Бурден работи предимно за него. Едиториъл фотосесиите му и рекламните кампании са изключително смели и находчиви и оставят мигновено отпечатък върху визуалната култура. Неговите снимки продължават да бъдат източник на вдъхновение за много съвременни фотографи, стилисти, арт директори и артисти.

Бурден създава най-предизвикателната и съблазнителна модна фотография на миналия век. Радикалният му подход променя изцяло смисъла и стила на комерсиалната и рекламна фотография.

Фотосесиите му са мистериозни, хипнотизиращи, сюрреалистични, изобличаващи истинската и обезсилваща природа на желанието.

Важен е външния вид, не съдържанието

Бурден е сигурен, че в модната фотография хората са привлечени не от продукта, а от самата илюстрация - внимателно поставената история за сексуалната фантазия, пътешествието към това, което не можем да притежаваме, опасността - всичко това стимулира потребителското желание.

Вдъхновен от Ман Рей, Бурден започва работа във френския Вог след като занася портфолиото си с актова фотография, изявявайки желание не само да създава, но и да има публика. През следващите 30 години снима едни от най-противоречивите фотосесии в историята на модната фотография.

Рекламите му за Charles Jourdan и каталога за бельо на Bloomingdale's от средата на 70-те години са пикове в кариерата му и в областта на рекламата.

Бурден е изключително безкомпромисен с работата си и рядко позволява снимките му да бъдат публикувани извън страниците на списанието. Вог се превръща в неговото поле за изява и експерименти, шокиращите и еротични фотосесии само подхранват противоречивата представа за личността на Бурден.

Французинът снима психологически истории, третира безкомпромисно моделите, снима по различен начин пространството, композицията и цветовете. Снимките му са заредени с един вид перверзна сексуалност, което е забележително за комерсиалната фотография от онези години, въпреки че е болезнено позната днес.

Повлияни от естетиката на сюрреалистите, фотографиите на французина са истински истории, съдържащи тела, стилизирано насилие и смърт. Боя с цвят на червило се стича като кръв от устата на красива жена, която е легнала с лицето надолу върху стерилен бял под...

Бурден е отдаден на стремежа към съвършенството, въпреки че никога не остава достатъчно доволен от работата си.

Колоезденето е една от страстите му. 18 годишен се отправя на пътешествие в Порванс, по време на което се запознава с Лусиен Анри, търговец с произведения на изкуството. Бурден остава в къщата му през следващите шест месеца, където се отдава сериозно на изобразителното изкуство.

По време на военната си служба е изпратен в Дакар, където работи като фотограф във френските въздушните сили. След войната се завръща в Париж и започва работа като продавач на фотографски лещи, продължава да рисува и започва да снима за себе си.

Бурден е силно повлиян от работата на Едуард Уестън, Ман Рей и останалите сюрреалисти - опитва се да се срещне лично с последния, но е отпратен шест пъти от съпругата му. На седмия път самият Ман Рей отваря вратата, кани го на разговор и в последствие стават приятели. Ман Рей дори пише текста към каталога по случай първата изложба на Бурден през 1952 година.

Две години по-късно, когато е на 27, отива във Вог. Дебютът му е четири страници сесия на шапки.

По време на работата си във френското издание на Вог, Бурден изисква уникална творческа свобода и контрол върху изданието. Тази свобода се разпростира и в работата му с компанията за обувки Charles Jourdan - неговият основен клиент в областта на рекламата.

За първи път вместо да се представят продукта и неговите предимства, Бурден залага на силната провокативна атмосфера и конкретната история в снимките. Той отново настоява за пълен креативен контрол и го получава въпреки уплаха на компанията.

Първите фотографии са шокиращи, Роланд Джордан получава много писма, които заклеймяват кампанията, но въпреки това той никога не отхвърля нито една снимка на Бурден. Медиите очакват с нетърпение всяка нова кампания.

Бурден не е единственият фотограф, който работи по подобен начин, но определено е най-радикалния.

Фотографиите на французина и други негови съвременници (като Хелмут Нютън) акцентират върху фетишизма, силните взаимоотношения и потенциала на сексуалното насилие, както и на изкуствеността на обекта, на неговият блясък, а не на реалния му облик. Снимките му третират въпросите за желанието и връзките с жените.

Много скоро модните списания започват откровено да копират стила му. Уникалните фотографии на Бурден не могат да бъдат обяснени от само себе си, въпреки че са формално чисти и ясни. Вечността им е предизвикана от удивителната им способност да заинтригуват и притесняват.

Основният сътрудник на Бурден е Франсин Кресен, която се присъединява към Вог през 1957 година като редактор аксесоари, а по-късно и като главен редактор - до 1997. Франсин работи за първи път с Бурден през 1960 година. По това време Бурден е на 36 вече избира снимките, които се публикуват и наблюдава графичното оформление на списанието.

Хелмут Нютън

Друг редовен сътрудник във Вог е Хелмут Нютън със своите черно-бели видения, представящи садо-мазо сексуалността на буржоазията в лъскави апартаменти, хотели и просторни къщи.

От друга страна, чувствителността на Бурден е много по-мрачна и цветна. Неговите снимки са клаустрофобични и загатват за насилие, хомосексуалност, садомазохизъм и смърт.

Нарцисизмът и садомазохизмът са основни теми в модните списания от 70-те години. Всеки нов брой на френския Вог е състезание между двамата, водещи сексуалността в работата си до границите на това, което може да бъде публикувано. И двамата са респектирани един от друг и се интересуват от работата си, но не са приятели. Според Франсин Кресен Ги не се сприятелява с хората.

Самотен гений

Бурдин не изглежда като моден фотограф - има малки ръце и писклив глас. Той е мрачен гений, който изразява себе си чрез модната фотография. Тъмната му страна е представена в Technicolor.

Парижкото студио на Бурден е боядисано в черно. Няма телефон и никакъв друг начин за досег с външния свят. Там той снима историите си по всяко време на денонощието. Тоалетната се намира на приземния етаж в края на дълъг мрачен коридор, плашещ моделите.

Това искрено го забавлява. Често скицира снимките си. Използва Хаселблад и е един от първите фотографи, които използват ултраширока 18мм леща за 35-милиметровия си Никон. Обича мъртвешкия цвят на кожата и кукленския грим - много добре осъзнава шокиращата сила на смърта и блясъка.

Извън студиото, Бурден обича да пътува, но често се завръща в родната си Нормандия.

Личният живот на Бурден също е много мистичен. Той се отнася към жената като към слуга на мъжа, а не като компания. Подобна е и връзката с втората му жена Сибил Дамлер.

Към края на живота й той не й позволява да излиза навън, нито пък да вдига телефона. Бурден прави всичко възможно да се увери, че животът й е съсредоточен само около него. Сибил се грижи за сметките му, докато той няма никакво отношение към парите.

Един ден докато Бурден е в Нормандия, съпругата му се обесва. Въпреки незавидното си положение, тя има значително влияние върху работата на Бурден. Тя е отговорна за стайлинга и декорацията на повечето фотосесии по време на брака им.

В средата на 80-те Бурден започва да залязва.

Франсин Кресент напуска Вог, новият екип на списанието му възлага снимки, но не ги приема безусловно и дори отказва някой от тях. Бурден започва да изисква все повече и повече и с него се работи много трудно.

Модната фотография също се придвижва към по-натуралистичен стил, далеч от стилистиката на 70-те. Освен че е тормозен от личните си кризи, държавата също го преследва за неплатени данъци. Започва да прекарва все повече време в рисуване на платна, които никога не завършва.

Умира от рак през март 1991 година на 62.

Слава - не, благодаря

Бурден често говори за изложба или публикуване на книга със творбите му, но не го осъществява приживе.

Потъването му в историята - за разлика от Хелмут Нютън - се дължи само на личното му желание.

Много от снимките му за загубени или унищожени вследствие на лошо съхранение. Бурден отказва да продава фотографиите си на колекционери и да се публикуват негови собствени снимки. Дори отказва да приеме the Grand Prix National de la Photographie с мотива, че наградата не се вписва в начина му на живот и мислене.

Бурден се стреми да постигне съвършенство във фотографиите си, но веднъж публикувани, мигновенно ги забравя. Като че ли се интересува повече от процеса на създаване на фотографията, отколкото от самата нея и по време на този процес анализира своите житейски търсения, междувременно превръщайки себе си в най-иновативния воайор на модната фотография.

Връзките

В Интернет има множество ресурси, посветени на творчеството на Ги Бурден, но два от тях заслужават особено внимание:

guybourdin.org - официален сайт
www.showstudio.com/projects/guy/guy_movies.html - проект на SHOWstudio, който показва някои от кратките филми на Ги Бурден

Светослав Петров