Списание за дизайн, визуална култура и Новата медия.
Главна > Статии > Ползваемост
Докато Мрежата продължава да се разраства, уеб сайтовете продължават да измислят начини да дразнят потребителите. Следват десет грешки на дизайна през 2002 година, които са особено "добро" наказание за потребителите и костват много на собствениците на сайтове.
Рядко някой B2C сайт за електронна търговия би направил тази грешка, но при B2B сайтовете повечето "корпоративни решения" се представят така, че не можеш да разбереш дали са предназначени за 100 или 100000 души. Цената е най-специфичната информация, която купувачите използват, за да разберат същността на една оферта, а липсата й кара хората да се чувстват изгубени и им пречи да разберат по-добре дадена продуктова линия. Имаме километри видеолента с потребители, които питат "Къде е цената?" и си скубят косите.
Дори B2C сайтовете често правят една подобна грешка - забравят цените в списъците с продукти, като например страниците с категории или резултатите от търсенето. И в двете ситуации информацията за цената е ключов фактор; тя дава възможност на потребителите да направят разликата между различните продукти и да изберат най-уместните от тях.
Прекалено буквалните търсещи машини влошават ползваемостта, защото не могат да се справят с правописни грешки, множествено число, тирета и други варианти при въвеждането на заявка за търсене. Такива търсещи машини са особено затруднителни за възрастните потребители, но вредят на всички.
Подобен проблем е и когато търсещите машини подреждат резултатите единствено според критерия колко от термините в заявката се съдържат в тях, вместо според това колко е важен всеки документ. Много по-добре би било ако вашата търсачка показва в началото на списъка няколко "най-добри предложения" - особено при важни търсения каквито са например имената на вашите продукти.
Потребителите мразят да скролват от ляво на дясно. Вертикалното скролиране изглежда е приемливо, може би защото се среща много по-често.
Уеб страниците, които изискват скролиране по хоризонтала при стандартни размери на прозорците, като например 800 на 600 пиксела, са особено дразнещи. По някаква причина много сайтове изглежда са оптимизирани за прозорец на браузъра с ширина 805 пиксела, въпреки че такава резолюция се среща рядко и петте пиксела допълнително пространство добавят малко в сравнение с раздразнението от хоризонталното скролиране (и мястото заемано от хоризонталния скролбар).
За съжаление CSS дава на сайтовете възможност да дезактивират бутона "Промени размера на шрифта" в браузърите и да указват един фиксиран размер на шрифта. В около 95% от случаите този фиксиран размер е дребен, като по този начин значително влошава четивността за повечето хора над 40-годишна възраст.
Уважавайте предпочитанията на потребителите и ги оставете да променят размерите на шрифта, когато имат нужда от това. Също така - указвайте размери на шрифта в относителни единици, а не в абсолютните пикселни единици.
Една стена от текст е смъртоносна за интерактивното изживяване. Заплашително. Скучно. Болезнено за четене.
Пишете за онлайн читателите, а не както за печатни материали. За да ангажирате читетелите с текста и за да улесните бързия преглед, използвайте тези отдавна известни трикове:
Връзките са основните градивни блокчета в Мрежата, а възможността потребителите да ги разбират и да използват различните възможности на браузъра правилно е от решаващо значение за усъвършенстване на уменията им за работа онлайн.
Връзки, които не се държат според очакванията подкопават разбиранията на потребителите за системата като цяло. Една връзка трябва да бъде проста хипертекстова препратка, чрез която се заменя настоящата страница с ново съдържание. Потребителите мразят нежелани pop-up прозорци. Когато искат да заредят нещо в нов прозорец, те могат да използват командата "Отвори в нов прозорец" - без, разбира се, да предполагат, че връзката е код, който си противоречи със стандартното поведение на браузъра.
Потребителите заслужават да контролират сами своята съдба. Компютри, които се държат по-един и същи начин постоянно дават сили на хората като им позволяват да използват техните собствени инструменти и то да ги използват правилно.
Прекалено много сайтове имат FAQs (Frequently Asked Questions - списъци с често задавани въпроси), в които са изброени въпроси, които компанията би желала потребители да питат. Не е хубаво. FAQ имат опростен дизайн на информацията, който не може да бъде изменян произволно. Тези списъци трябва да бъдат запазени за често задаваните въпроси, защото това е единственото нещо, което прави един FAQ полезна за сайта. Въпросите, които никой не задава подкопават доверието на потребителите в сайта и вредят на тяхното разбиране за навигацията му.
Потребителите все повече се стараят да защитят своите пощенски кутии. Всеки път, когато уебсайт им иска email адреса, потребителите реагират негативно, както показват тестовете.
Не приемайте за сигурно, че потребителите ще се запишат за вашия бюлетин просто защото е безплатно. Вие трябва да им кажете, точно там, какво ще получат и колко често ще го намират в пощенските си кутии. Освен това, трябва да добавите и изрично заявление, че ще уважавате поверителността на информацията или пък чекбокс до бутона за изпращане, чрез който да потвърждават, че са съгласни да получават информация от вас. В противен случай едва ли ще съберете email адреси по-различни от mickey@mouse.com.
Дългите URL адреси нарушават социалната навигация в Мрежата, защото правят практически невъзможно изпращането на адреса на приятел по email с препоръка да видят дадената уеб страница. Ако URL-ът е прекалено дълъг, за да бъде показан полето за въвеждане на адреса в браузъра, много потребители няма да знаят как да го изберат. Ако URL-ът се събира на повече от един ред в еmail съобщението, повечето получатели няма да знаят как да слепят обратно парченцата.
Резултатът? Email маркетингът се проваля, просто защото вашите URLs са прекалено дълги. Лош начин да губиш пари.
Какво очаквате, когато кликнете върху една връзка? Да отидете на нова страница, която съдържа информация по препратката, която току-що сте кликнали.
Какво не очаквате? Да стартирате email програма, която иска от вас да въвеждате информация, вместо да я четете.
Mailto: връзките трябва да бъдат използвани само в случаите, когато изрично указват, че са email адреси - или чрез формата си (donald@duck.com) или чрез думите, които съдържат (пратете email на поддръжката). Не правете имената mailto: връзки; при кликване върху името на даден човек трябва да се отива на неговата биография.
Отново, дизайнът на взаимодействието трябва да задоволява очакванията на потребителите. Колкото повече нещата се държат както подобава, толкова повече потребителите разбират какво могат да правят и придобиват по-силно усещане, че контролират системата. Нарушаването на тези очаквания поражда чувство на притеснения, при което технологията управлява хората и намалява техните възможности да направляват взаимодействието си с нея.
Интересно е да се отбележи, че последните три грешки са свързани с email-а. Независимо от това, че е най-старата от основните услуги предлагани в Интернет, email-ът продължава да бъде една от най-важните. И най-накрая той става все по-близко интегриран с уеб и аз очаквам, че тази тенденция ще се развие (ако, разбира се, уебсайтовете успеят да избегнат тези грешки).
Много от тези по-раншни списъци с най-често срещани грешки са все още доста актуални за днешните сайтове. Дори при положение, че се появяват нови грешки, старите не умират, но (слава богу) се срещат по-рядко.
Статия в категория Ползваемост
Ключови думи: грешки, търсене, текст, javascript, url
Източник: Top Ten Mistakes in Web Design for 2002
UseIt Alertbox, http://www.useit.com/alertbox
Все още не можете да намерите онова, което търсите? Защо не пробвате с това малко поленце отдолу (подсказки: въвеждайте повече думи; пишете на кирилица; използвайте по-конкретни понятия.)