ISSN 1312-0379
За сайта | Карта на сайта | Контакт | F.A.Q.

Главна > Статии > Ползваемост

Къде гледат читателите в Мрежата?. От Якоб Нийлсен.

През месец Май 2000 година, Институтът Пойнтър публикува едно изследване върху процеса на четене на новини в Мрежата, което беше фокусирано главно върху сайтове на вестници. Техните резултати потвърждават откритията от предишните ми изследвания през 1994 и 1997 за начина, по който потребителите четат в Мрежата. При това тези изследвания използваха различни методологии, тестваха различни потребители и различни сайтове, имаха различни цели и бяха проведени при много по-различни етапи от развитието на Мрежата.

Както се обсъжда в бележките, в изследването на Института Пойнтър съществуват няколко методологически пропуска, които правят няколко от техните по-незначителни изводи съмнителни, но основните открития са много солидни и заслужаващи доверие. Когато различни хора откриват едни и същи неща година след година, идва време, когато тези открития трябва да се вземат на сериозно, а уеб дизайнът да се гради върху данните, а не благопожелания.

Съдържанието в Мрежата е в интелектуален банкрут и почти никога не се създава в предвид начина, по който потребителите се държат онлайн. Почти всички уебсайтове съдържат информация, която би сработила доста добре в печатните медии. Дори списанията, излизащи само онлaйн са пълни с линеарни статии с традиционното оформление с цели текстови полета. Няма хипервръзки, преглеждането на информацията е невъзможно. Новите форми на съдържание, оптимизирано за Мрежата се срещат изключително рядко, а аз се връщам към все същите четири примера, когато ме попитат за пример на качествен текст за Мрежата: Tomalak's Realm, AnchorDesk, Feed Daily и Yahoo Full Coverage.

Главните открития

Текстът привлича вниманието преди графиките

В първите три пъти, при които погледът на потребителите се фиксира върху страницата, само в 22% от случаите той се спира върху графиките, а 78% - върху текста. Общо взето, вниманието на потребителите първо бива привлечено от заглавията, анонсите на статиите и подзаглавията. Те често въобще не поглеждат изображенията преди да посетят страницата за втори или трети път.

Прости и съдържателни заглавия

Потвърждавайки нашите открития от 1997 година, потребителите в настоящето изследване също предпочетоха директните заглавия вместо забавните и сладки такива. Ново откритие е това, че потребителите често хвалят заглавията в Мрежата, изтъквайки, че са по-добри от тези в обикновените вестници. Изглежда някои от новинарските сайтове са приели предишните наблюдения присърце и са започнали да пренаписват своите заглавия предназначени за онлайн четене.

Повърхностно четене и избирателно вникване в материала

Три пъти по-често потребителите се ограничават с кратък прочит отколкото да прочитат цялата статия. Дори, когато четат "цялата" статия, те прочитат само 75% от текста.

С други думи, обикновено хората са на "лов" за информация и безжалостно пренебрегват подробностите. Но щом хванат плячката, те понякога ще се гмурнат и по-надълбоко. Ето защо, съдържанието в Мрежата трябва да поддържа двата вида достъп до информацията: търсене и консумация. Текстът трябва да може просто да се преглежда, но освен това трябва и да дава отговорите, които търси потребителят.

Редуващо се четене

В изследването на Института Пойнтър, потребителите често работели с няколко сайта едновременно:

  • те четат нещо в един прозорец
  • после се прехвърлят на друг прозорец и посещават друг сайт
  • и след това се връщат на първия прозорец и прочитат още малко текст от първия сайт; вероятно ще се върнат към втория прозорец отново по-късно в сесията.

Наблюдавах такова поведение още през 1994: потребителите редуват четенето от различните прозорци. Това е относително лесно на големи монитори, които показват няколко прозореца едновременно, но може да се прави и на малки екрани. Task bar-ът на Уиндоус улеснява редуващото се четене докато количеството на сесиите не надвишава осем.

Признавам, че бях изненадан, когато видяхме подобно поведение през 1994. Предишните изследвания не се бяха сблъсквали с него, така че аз очаквах хората да използват даден сайт и да останат в него докато не решат, че са приключили. Гледайки ретроспективно, става ясно защо редуващите се сесии не са били наблюдавани преди: просто не сме изучавали достатъчно богати хиперпространства.

Урокът за дизайнерите е, че потребителите не се фокусират върху един единствен сайт. Дори не съществува такова нещо като "посещение" на сайт: дори, когато потребителят "посещава" вашия сайт, в същото време той или тя проверява и конкуренцията. Честно казано, Мрежата като цяло формира опита на потребителя.

Дизайнът трябва да се съобразява с хората, които напускат и се връщат на сайта често:

  • да помага на потребителите да се ориентират повторно
    • простите и ясни заглавия незабавно казват на читателя за какво е всяка страница
    • простите заглавия на страниците, започващи с някоя ключова дума, помагат на потребителите да изберат измежду минимизираните прозорци в task bar-а на Уиндоус
  • не разчитайте, че потребителите могат да запомнят цялата си сесия на сайта:
    • използвайте различни начини за посочване на местоположението
    • не променяйте стандартните цветове на връзките - в противен случай потребителят по-трудно ще разпознае кои страници вече е посетил
  • използвайте стандартна терминология, за да намалите необходимостта потребителите да си припомнят как наричате различните неща
  • по време на тестове, давайте на потребителите почивка от няколко минути ако те сами не напуснат вашия сайт (за да проверите способността им да се върнат на сайта)

Усложнения при не-новинарски сайтове

Всъщност това, че изследването на Института Пойнтър се съсредоточава само върху сайтовете на вестници не е негова слабост. Изследването само на един жанр е оправдано. Но понеже огромното множество от сайтове не са новинарски, бих искал да отбележа някои ограничения при използването на тези открития в другите видове сайтове като например корпоративни сайтове, сайтове за електронна търговия или Интранет:

  • Доверието е важно в по-малка степен, защото вестниците обикновено са достоверен източник. Другите сайтове трябва да се борят за доверието на потребителите и трябва да намаляват маркетинговите послания, слоганите и другите елементи, които предизвикват недоверие.
  • Вероятно е потребителите да прекарват много по-малко време на други сайтове. За повечето сайтове десет минути са продължително посещение.
  • Потребителите ще прочетат по-малко думи, отколкото биха прочели на някой новинарски сайт. Честността на редакторите и журналистическата обективност карат хората да четат с по-голямо желание по-голям процент от материала. Задачата по прочитане на една новина предполага по-голямо желание да се прочетат повече думи, отколкото при обичайните задачи при работа в Мрежата, които са насочени към откриване на специфична информация и решение на специфични проблеми.

Новото изследване е в голяма степен приложимо за всички видове уеб сайтове. Повечето от откритията на Института Пойнтър потвърждават по-ранни открития при изследвания на много други видове сайтове, така че те се отнасят до основните характеристики на четенето в Мрежата и не се ограничават само с вестниците.

Да се надяваме, че с прибавянето на още едно изследване към списъка с доказателства за разликите в поведението на читателите, повече ръководители на Интернет проекти ще се убедят в нуждата да пишат по различен начин за Мрежата и да наемат специализирани уеб редактори, които разбират онлайн съдържанието.

Прочетете всичко по темата