ISSN 1312-0379
За сайта | Карта на сайта | Контакт | F.A.Q.

Главна > Статии > Типография

Шрифтът онлайн. Някои бележки за типографския дизайн в Мрежата. От Грегъри Макнейми.

Информационно замърсяване.
Смог от данни.
Таблични боклуци.

Колкото по-значима става мрежата за нашето ежедневие, толкова по-объркана става тя от страници, които изглеждат сякаш са били правени на тъмно или дори още по-лошо - създадени с лактите, а не с очите.

Паула Антонели, отговорник за архитектурата и дизайна в Музея за съвременно изкуство, отбелязва: "По-голямата част от Интернет е пример за лош дизайн. Няма баланс между средствата и целите". Възможно е целта да е да ви накарат да си купите нещо, или да се абонирате за някакви политически изследвания, или да споделите някакви свои страсти и знание. Но средствата често са толкова непривлекателни, че гонят посетителите, т.е. точно това, което не искате, когато създавате сайта си.

Нека оставим настрана глъчката и блясъка, пресвяткващите JavaScript джаджи и банерите, които изпълват (и понякога нападат) очите ни докато минаваме от страница на страница. Тук ще се съсредоточим не върху изображенията, а върху думите, върху простите методи на типографския дизайн, които ще обслужат по най-добрия начин целите ви. Това, отделно от всички останали цели, трябва да насърчи вашите читатели да обърнат внимание на това, което имате да казвате.

Избиране на правилния шрифт

Ако компютърът ви е последен писък на модата, то вероятно имате един куп шрифтове забити някъде из хард диска ви - шрифтове, които идват с операционната система и другите софтуерни пакети. Вие вероятно притежавате повече шрифтове, отколкото средната комерсиална печатница е имала в дните преди дигиталният шрифт да стане нещо обичайно.

Ако не изкарвате хляба си с типографски или графичен дизайн, то тогава едва ли използвате повече от дузина от тези шрифтове - работни коне като Times New Roman, Courier и Palatino. Другите шрифтове на хард диска ви са малко повече от безполезни и ще бъде съвсем безопасно да се освободите от тях (често, осовобождавайки и системни ресурси по този начин).

Повечето комерсиално разпространени шрифтове са обединени във фамилии съгласно приликите си във физическите характеристики или историческия произход. Например, т. нар. Old Style шрифтове, като Palatino и Garamond, са били създадени в дванадесети век, но се използват и в металните шрифтови набори създавани през Ренесанса; модерните шрифтове като Helvetica и Gill Sans са едно съвременно отражение на рисуваните на ръка шрифтови форми. Ако разгледате някой каталог на шрифтове, като онлайн библиотеката на Adobe, ще придобиете добра представа какво е общото между членовете на тези фамилии.

За нашите цели, ще разделим шрифтовете само на две категории: със серифи (serifs) и без серифи (sans serif).

Това е ред серифен шрифт.

Това е ред без-серифен шрифт.

Серифните знаци имат малки "кукички", или серифи, по върховете си, които свързват една буква със следващата. Наскоро учените откриха нещо, което присъства неизменно от древността. Когато четем обикновен текст на някои от Западните азбуки, нашите очи се плъзгат по върховете на буквите. Колкото по-различими, колкото по-тясно свързани са те към съседните си, толкова по-бързо можем да ги четем.

Пробвайте следния експеримент. Вземете лист хартия, отворете първата книга, до която стигнете и покрийте един ред от текста напълно. Бавно отмествайте хартията надолу, докато не се покажат върховете на буквите. Можете ли да прочетете изречението? Отмествайте листа, докато успеете. Ако четете добре направен серифен шрифт, едва ли ще трябва да отмествате хартията твърде много, за да доловите отделните букви.

Най-ранните без-серифни шрифтове, като Arial и Helvetica, са били създадени през осемнадесети век и при тях тези кукички липсват. Първоначално те са били използвани като брайлова азбука за слепите; изрязани върху хартия, тези шрифтове били лесни за проследяване с пръст. За зрящите, без-серифния шрифт забавя движението на окото по страницата. Всяка буква стои сама за себе си и трябва да бъде четена като такава, в което ще се убедите ако повторите експеримента, само че с ред без-серифен текст. (Ще откриете, че подобни шрифтове се използват в повечето печатни реклами, които искат да отделите време за всяка отделна дума с идеята, че така ще бъдете вдъхновени да купите въпросния продукт.)

Урокът е следният: Избирайте шрифта според целите на съдържанието. За дълги текстове се предпочита серифен шрифт; за заглавия, цитати, кликни-тук-за-да-купиш покани и за всякакъв друг материал, върху който искате да привлечете вниманието на читателя, използвайте без-серифен шрифт. Някои съвременни без-серифни шрифтове - Arial, Optima, Verdana и Helvetica - също имат заоблените и лесно различими форми на серифните шрифтове и затова те подхождат идеално за представяне върху екран на всякакви видове текст.

Колкото по-дълги са текстовете, обаче, толкова повече бихте искали да улесните тяхното възприемане от читателите. И тук нашите изпитани във времето примери като Times New Roman и Garamond, както и по-нови шрифтове като Minion Web, който изчезна от пакета шрифтове на Microsoft, доказват своята огромна стойност отново и отново.

След като изберете шрифт, които отговаря на нуждите ви, помнете, че почти всички от видимите му достойнства ще изчезнат с намаляването на размерите му. Повечето серифни шрифтове са създадени така, че да се четат най-лесно при размер 10 до 14 точки (points); повечето без-серифни шрифтове могат да бъдат намалени с още точка-две и да останат четливи. Имайте едно наум - не сваляйте размера на шрифта под 10 точки докато не се убедите, че публиката ви има изключително остро зрение, което изключва всичко освен тийнейдърите.

Без значение колко е сериозно съобщението ви, то няма да бъде прието насериозно, ако е оформено с някой фънки шрифт като Chilada или Comic Sans. И какъвто и да е личният ви вкус, когато правите нещо за мрежата, използвайте шрифт създаден специално за тази медия или поне такъв, който има пълен набор от дигитални символи. Това ще пресее почти всички шрифтове, които можете да намерите в CD-та от рода на 2000-в-1 само за 9'99 и подобни.

Оформяне на абзаци

Имайте винаги едно наум: няма по-сигурен начин да оставите лошо впечатление от разхвърления дизайн. Умряла работа, било то при печатни издания или на екрана, е текст, който се простира от единия край до другия, без да се възползва от полетата, оставящи място за палеца ви в материалния свят или пък дава възможност на очите да починат и да се ориентират, когато става въпрос за кибер-пространството.

Оставяйте обширни полета около текста - поне инч или дори два, от всички страни. В идеалния случай, приятните за четене абзаци имат по десет до дванадесет думи на ред, нещо което се постига не чрез увеличаване на размерите на шрифта (използвайте по-голям шрифт само за заглавията и други важни елементи), а като на абзаците се оставя много място "за дишане".

Дизайнерите се различват в предпочитанията си, когато става въпрос за използване на повече от една колони, но определено една страница с добър дизайн ще приеме лесно текст в две колони. Но трудността при подобно оформление е в това да се уверим, че читателят знае къде точно става преходът от едната колона в другата - не лесна задача за разрешаване. Този проблем се избягва с придържане към формат с една колона.

Ако използвате повече от една колони, уверете се, че заглавията и подзаглавията са подравнени от ляво, вместо да се опитвате да ги центрирате върху колоната - това може да наруши баланса в цялостния дизайн на страницата. Но както и да оформите страницата оставете текста неподравнен от двете страни. Във фината типография, най-голямото майсторство е да се подравни текста и от двете страни. В компютърната текстообработка, това изравняване се постига, като между думите се добавя допълнително място, което понякога води до непредвидени и неприятни последствия.

Има смисъл в белите полета

Човешкото око - резултат от милиони години еволюция, е устроено така, че да възприема светлина, не тъмнина. Когато четем, окото ни отива първо на белите полета, независимо дали са на екрана или на хартия; след това то различава тъмните форми, които са върху тях.

Като намек за типографските правила - и знак на уважение към вашите читатели, които постепенно губят способността да възприемат дори тези бели пространства с всеки изминал ден - оставяйте много бели пространства и в полетата около текста, и между редовете на текста. Това разстояние между редовете (наречено "leading" - разредка, междуредие) помага на шрифта да се открои от фона. Друго правило е разредката да е поне 25 процента от широчината на шрифта - това означава, че при шрифт с размер 10 точки, разредката трябва да е поне 2.5 точки, а при 12 - поне 3 точки.

Следващите примери как разстоянието между редовете се отразява върху цялостния вид на един абзац текст.

Пример 1
Пример 2
Пример 3

Пример 1 се чете доста лесно и на екран, и на хартия. Пример 2, без разстояния е доста по-труден за четене, а в Пример 3 - 50 процента увеличение на междуредието вероятно е малко повече от необходимото.

Потайностите на страницата

Също колкото е съблазнително да се смята мрежата за революционна нова форма на комуникация, а монитора за вид супертелевизор, толкова е уместна употребата на една основна метафора за уеб страниците с добър дизайн - сравнението с книгата.

Отпечатаният текст е двуизмерен. Такъв е и текстът на екрана. Избягвайте опитите да придадете на екрана трето измерение на шрифта, добавяйки сенки, emboss и други ефекти. Оставeте думите да стоят голи, на техните собствени заслуги, също както биха били върху печатна страница.

Ако мрежата е нещо от сорта на светеща книга, той най-добрият дизайн за сайтовете би бил да се оформят като страници на книга. Титулната страница на една книга не съперничи с първата глава или със съдържанието на книгата. Както и книгата, един уеб сайт с добър дизайн би следвало да кани читателя сам да разкрие какво се крие дълбоко в нея.

На практика това означава, че главната страница трябва да използва типографията пестеливо, давайки само основна информация и оставяйки на връзките да дават останалата информация. И понеже бихте искали читателят да се задържи по-дълго на тези най-важни неща, тази предварителна страница вероятно е най-добре да бъде оформена с безсерифен шрифт, който да прелива в серифен, когато читателят премине навътре, към страници с повече текст.

Дори и най-грозно отпечатаният текст се чете по-лесно от най-добрия на екрана, а повечето хора ще отпечатат текста, ако той се простира на повече от един-два екрана. Като имате това наум, дръжте предварителните страници кратки и оставяйте онези, богати на текстово съдържание, толкова дълги, колкото трябва.

Няколко думи на раздяла

Ценно е да се помни, че макар повечето графични дизайнери да разполагат с добро или дори перфектно оборудване, то повечето потребители са поне едно поколение след тях, а вероятно и много повече. Ако в момента имате добра машина, тествайте страниците на компютър подобен на този, с който за пръв път сте влезли в Интернет. Ако страниците ви изглеждат добре, да речем на CGA монитор с 486 компютър и браузър Netscape 1.0, то те ще блестят на по-съвременна машина. Ако страниците ви не се четат на по-стари машини, то може би по този начин отпращате значителна част от публиката си.

Интелигентният дизайн подобрява нашия живот: една добре направена машина, била тя четка за зъби или болид за Формула 1, доставя удоволствие при употреба и от притежанието и също. Същото се отнася и до интелигентния типографски дизайн, който усилва ефекта от думите, които обслужва. Дори и най-елегантната типография няма да помогне на скапано съобщение. Но едно добре заявено послание може само да бъде подпомогнато от уместната употреба на шрифта и оформянето на текста - основите на добрия дизайн, както в печатарството, така и в кибер пространството.