Списание за дизайн, визуална култура и Новата медия.
Главна > Статии > Типография
Често ме молят (учудващо това са опитни дизайнери и поне един творчески директор) да препоръчам някоя добра книга, въвеждаща в типографията. Има много превъзходни учебници - The Elements of Typographic Style на Робърт Брингхърст е вероятно най-пълният; освен това той е доста приятно четиво. Аз обаче обикновено предлагам на тези, които имат по-дълбоки интереси към типографията, да се запознаят с книгата, която Брингхърст е използвал за структурен модел - безценното (макар и с остаряло оформление) ръководство за това как да се пише с ясен, жизнен език - The Elements of Style.
Малкият шедьовър на Стрънк и Уайт предлага на обикновените дизайнери като мен и вас много повече от правила за структурирането на изречението и избора на глаголна форма. Под високомерните заявления и забележки се крие една солидна логика, която може да бъде опростена до следното: построй здрава структура и после и дай живот.
Може да се каже, че структурата на типографията, подобно на тази на езика, е съставена едновременно от познати, но и нови части. Буквите, цифрите, точките, завъртулките и линиите имат неизменно значение в очите на читателя; всяко ново комбиниране и съпоставяне на тези части носи ново визуално и езиково значение. Добрите дизайнери знаят, че това значение може да оживи или затормози една публикация, а съдбата и зависи от два основни фактора: желанието на читателя да бъде информиран и желанието му да бъде съблазнен.
Дизайнерите трябва да отделят най-голямо внимание на информацията. Това е толкова очевидно, че често пъти се забравя. Когато се огледаме наоколо виждаме, че всъщност информацията често страда в ръцете на дизайнери, които гледат на нея като на суровия материал, с чиято помощ ще задоволят себелюбието си и ще бъдат възхвалявани. Още по-лош е случаят, когато на информацията се гледа като на безформено количество от неизвестна субстанция, с която трябва да бъде красиво запълнено дадено пространство.
Не може да се твърди, че подобно неуважение е ново явление, нито пък е причинено от средствата или медията, които се изплзват. Скапаните дизайнери бяха във Венеция през 1501, в Париж при Дидо, в Лондон на Стенли Морис. Каквото беше вярно тогава, е вярно и сега: дизайнерите, които се интересуват повече от процеса, отколкото от крайния резултат, вършат калпава работа.
Софтуерът за дизайн, с който раполагаме сега - независимо от медията, за която е предназначен - е невероятно мощен, предлагайки възможности, ефективност и средства да се създава превъзходна по качество работа за кратко време. Повечето от създателите на софтуер, отделят незначително внимание на това, как техните продукти могат да бъдат използвани при създаването на разбираем, привличащ вниманието текст.
Скъпите програми се издевават с внимателно установяваните стандарти, вградени в ДНК-то на всеки способен печатар, изисквайки постоянно погазване и нагаждане на принципите, вечно настоявайки за компромис. На въпроса защо текстовете изгледжат толкова зле някой би могъл да отговори, свивайки рамене и въздишайки, че просто е прекалено трудно да се направи така, че да изглеждат добре с наличните средства. Пък и щом е четливо, на кой му пука? Това е просто текст.
"Това е просто текст!" Така се утешава калпавият дизайнер.
Логично е всеки да очаква, че текстът ще бъде на собствения му език, че словоредът ще е правилен. Също толкова логично е да очаква, че ще може да чете безпрепятствено. Един доброжелателен текст има равномерен цвят - което значи, постоянен по тон: по-гъстият набор създава впечатление за мрак, по-редкият - за светлина. Идеалният цвят се определя от личния вкус, но равномерността и постоянството имат директно отношение към безпрепятственото четене. Има голямо значение и върху начина, по който читателят следи редовете, изгражда образи съставени от букви, попива значението на текста. Окото изисква чист път, строителния материал за който осигуряват дизайнерите на добри шрифтове, докато повечето типографски инструменти (като споменатите по-горе софтуерни програми) не могат да предложат подобно нещо.
При дизйна на качествени шрифтове, дизайнерът им има в предвид определени разстояняния: между буквите, между думите, между изреченията и редовете. Всяко разполагане на тези елементи допринася за цялото; всяка форма се допълва с това, което я окръжава. Дизайн софтуерът и CSS предоставят средства както за едно цялостно подреждане на тези елементи, така и за по-финото им нагалсяне. Но всичко това губи смисъла си ако, в крайна сметка, софтуерът напълно случайно добавя или премахва място, за да удовлетвори някакви цели, като например при подравняване на текст, или пък напълно пренебрегва дадените инструкции.
В момента това е главното препятствие при оформлението на текста. Програми като Microsoft Word, PowerPoint и повечето уеб браузъри (сред които Netscape 4 е един от най-упоритите) не обръщат внимание на решенията на дизайнера.
Графични програми като Photoshop и Flash са доста добри по отношение на разстоянията, но никой дори и не помисля да използва тези програми за четене на текст.
Що се отнася до дизайнерите, най-добрият начин да се разбият правилните отношения на разстоянията е да се подравнява текста - принуждавайки софтуера да прибавя или премахва разстояние между думите или буквите - особено при по-тесни колони и неизбежно в мрежата: вредите, които нанася браузерът на разстоянието между думите, опитвайки се да заглади краищата на текстовия блок (при това различните браузери го правят по различен начин), са неописуеми. Единственото решение е да се подравнява текста само от ляво, оставяйки дясната граница да се разпростира в останалото място.
Някои биха могли да възразят, че понякога се налага текстът да бъде подравнен и от двете страни, че обичаят го изисква, че такова подравняване добавя известна степен на сериозност, докато текст, който е неподравнен е по-неформален... но това е бягство от истината. Вярно е, че в някои случаи подравняването и от двете страни има преимущество (обикновенно преимуществото идва от околното празно пространство, отколкото от самия текст), но, гледайки накъсаните, разбити думи, всеки би трябвало да се запита кой елемент заслужава най-добро отношение - текстът или дизайнът.
Докато разстоянието между буквите оказва разрушително влияние върху текста, особено върху малките букви, особено важно е дали главните и малките букви стоят едни до други. Историческите корени на това, което сега наричаме главни букви са в паметниците. Те са били гравирани върху камък и като такива тези солидни букви притежават визуална сила, която става полезна, когато трябва да се означи началото на изречението, но която намалява, когато две или повече главни букви стоят една до друга. Така, когато става въпрос за групи главни букви в заглавията или подзаглавията или когато става въпрос за малките букви в текста, е важно тези букви да се разделят с допълнително място. Обикновено са необходими малко усилия: лесно се опредля уместното разстояние между буквите, когато предварително се прецени как редовете от букви влияят върху тона (по-светъл или по-тъмен) на окръжаващия текст. Разстоянието между буквите е част от стандарта CSS1.
Разстоянието между редовете (междуредието) заслужава особено внимание, а стандартните настройки почти винаги го определят погрешно. В уеб документите междуредието може лесно да се зададе чрез стилове, като се използва атрибута line-height.
В часовете по типография при обучението по комуникационен дизайн (бел. прев. communication design) често се отделя особено внимание на важни графични принципи като контраста и хармонията, пропорциите и размера. Колкото и да са ценни тези идеи, когато става дума за направляване на вниманието и йерархизирането на информацията, тези визуални принципи не са най-добрата начална точка, когато се оформя текст.
Отново, главна цел на дизайнера трябва да бъде да подпомага работата с информацията. Инстинктът му обаче, понякога му пречи да прави очевидното. Представете си заглавие с размер на шрифта 72 точки, удебелен без-серифен шрифт, баннер със звуци от сорта на "бум-бам", пламъци и...
Това са крайни примери за често срещана в дизайна грешка. Проблемът е, че крясъците не могат да останат незабелязани. Четенето на един чудесно оформен текст може да бъде затруднено от иначе полезните елементи, които допринасят за по-лесно ориентиране из сайта, но които непрекъснато отвличат погледа встрани. Това е признак, че дизайнът е за дизайнера, а не за читателя.
Един друг аспект на контраста в типографията е, че много дизайнери не могат да разберат или да използват значението. Думите имат значение, което се разбира от тези, които четат, а не просто гледат, обектите на дизайна. Примерно, малък пасаж текст, започващ с думата "абзац" вече се различава поне по един параметър от това, което я обкръжава.
Някои дизайнери и писатели залагат на театралниченето, в желанието си да наблегнат върху дадена част. Много от тях избират удебелени букви, добавят drop-shadow, подчертаване, анимации и всякакви други ефекти. Нито един от тези способи няма (освен може би да раздразни читателя и да противоречи на описаните по-горе задачи) да добави живот към текста, ако самият той не започва с нещо жизнено. С други думи приятното бърборене често се използва, за да се прикрие неприятната тема.
Неравностите и резкият контраст изискват от читателя да прескача препятствия, които са поставени на пътя му понякога и преднамерено. Когато пространството, с което разполагаме е изпълнено с текст, се появяват и някои нови потенциални проблеми.
Четенето е ритмично и интуитивно. Започваме от горе, свършваме долу; влизаме от ляво, излизаме от дясно, връщаме се и започваме един ред по-надолу. Ритмичното движение в типографското пространство налага ограничения върху това пространство: редовете, които са прекалено дълги правят откриването на началото на следващия ред по-трудно. Текст на уеб страница, който се разпростира от левия, та чак до десния край на екрана, прави ориентирането на читателя убийствено трудно. Истина е, че винаги можем да отпечатаме страницата, но защо трябва да ни затормозяват с това?
През вековете са били подхвърляни различни цифри за идеалния брой знаци на ред. Изглежда някъде около 60-70 (включително интервалите) е идеалният брой за печатна страница. На екрана, обаче, цифрата е по-близо до 40 символа на ред.
Типографията идеализира писането. Тя е записана реч. Един добър дизайнер неизбеждно би бил удивен едновременно от визуалния и вербалния език, ще уважи целите, които се определят от моделите и логиката на езика. Имайки наум, че трябва да има възможно най-малко разсейващи елементи, той трябва да отдели допълнително внимание и върху препинателните знаци. Северно-американския навик да се използват двойни кавички ("), за да се огради цитат, например, може би някой ден ще бъде изоставен за сметка на британския обичай да се поставят единични кавички ('): тази малка промяна намалява в голяма степен разсейващите фактори, когато една страница е пълна с диалози. Идва време да се изостави ексцентризма на Викторианската епоха, който налагаше да се използва дълго тире, за да се отделят вмъкнати изречения. Далеч по-нормално е да се използва обикновено тире, заградено с интервали. Това действа далеч по-малко разрушително върху качествата на текста.
Друг проблем с препинателните знаци е, че те често застават прекалено близо до другите елементи или пък се подравняват неправилно.
Ако има някакъв ръководен принцип при интелигентния избор на шрифт, то той започва не с нуждата от стилова уместност, а с практическата му стойност: може ли избраният от вас шрифт да свърши работата, която ви трябва? Основно изискване към един работещ шрифт е да има пълен комплект удебелени, курсивни и small-caps знаци. Ако ще използвате математичси символи, ще ви трябва шрифт, който ги съдържа. Ако ви трябват знаци от чужди азбуки с апострофи или други особености, или пък ви трябват кирилски или гръцки букви, то трябва да изберете шрифт, който включва и такива части.
Словоформите, подредени в изречения и абзаци, имат собствен глас, с който могат както да нашепват, така и да крещят. Те могат да пригласят или пък да заглушават смисъла, който съдържат. При създаването на един шрифт шрифт оказват влияние и политическите, философските и стилистичните традиции, които царят по времето и на мястото на създаването му. Традиции, които задават характеристиките му - били те полезни или вредни за конкретния дизайн. Така например, за оформлението на една готварска книга с френски рецепти няма да има абсолютно никаква полза ако то е изпълнено в типично британски шрифт. Избирането на правилния шрифт за конкретната задача може отначало да изглежда ужасно трудно, но безкрайните уеб ресурси и множеството книги могат да помогнат доста.
Изключително важно е да се разбере разликата между шрифтовете създадени за печат и шрифтовете създадени за екран. Много операционни системи се доставят с вградени основни набори от шрифтове. В последните години се появиха някои много добри шрифтове: Georgia и Verdana (и двата от Матю Карттер) вършат много добра ако се използват за това, за което са предвидени, т.е. да изглеждат сравнително добре на екрана на монитора. При печат тези шрифтове не изглеждат добре, всъщност повечето шрифтове, които идват с операционната система не изглеждат добре при печат, а и на екрана също приличат на отпадъци. Забележете, че тук дори не споменавам имената им.
Шумните спорове сред музикалните среди относно това дали дигиталните или аналоговите записи са по-добри, имат своя паралел в типографията: както аудиофилите предпочитат грамофонни плочи в ерата на компакт диска, така и студентите, учещи типография, предпочитат страницата отпечатана с обикновена печатарска преса, вместо с модерните дигитални технологии. Процесът на отпечатването върху хартия с мастило е триизмерен, има общо със изкуството на скуптора и е непредвидим като жив организъм: в отпечатаните с традиционна преса страници имат различно усещане и своя жизненост. Страниците оформени с халднa, дигитална прецизност, внимателно изчислени до последната линия и капка мастило предават един почти изгубен идеал - идеалът за текста, който има сила, има живот.
Хванете някоя от старите книги и сравнете текста - набран ръчно с металните букви на Monotype Bembo - с една старница набрана с бледния, болнав цифров шрифт Bembo.
Някои от съвременните дигитални шрифтове доближават до онази жизненост, но голяма част от това, което използват дизайнерите в днешно време има съдба подобна на тази на много от фотографиите nenuvno обработени с Photoshop: всяка следваща изглежда също толкова зле, колкото и предишната.
В началото на кариерата си всеки дизайнер има инстинктивното желание да експериментира, да прави нещо ново, да разчупи рамките на установениете обичаи; моите ранни работи дават примери като по учебник за това какво може да се обърка преди да сте натрупали опит и мъдрост.
Новаторството - да откриеш нещо ново в съществуващи вече полета - е вълнуващо. Неуспешните иновации, които не обръщат внимание на околната среда не са вълнуващи Новаторството само по себе си има своите приложения, но само като средство за първа помощ.
Модата и култът към новото винаги разраняват нозете на типографията, поне що се отнася до комерисалната и употреба. Най-новаторското в хората с интереси към типографията - нещо, което ме изпълва с удоволствие всеки път, когато го срещна - е непрестанното любопитство, което е необходимо, за да се учат от историческите примери, вместо да ги приемат като база данни с клип-арт картинки или пък като по-общи определения за това кое е "класически" дизайн. Това е скромността, необходима да погледнеш работата си отстрани - да видиш дали влакът ще успее да стигне до гарата. Това е и, преди всичко, упоритоста, необходима, за да се построи солидна структура, а след това да и се даде живот.
Статия в категория Типография
Ключови думи: контраст, междуредие, празно пространство
Източник: Destination Metters More Than the Journey
Digital Web Magazine, http://www.digital-web.com
Все още не можете да намерите онова, което търсите? Защо не пробвате с това малко поленце отдолу (подсказки: въвеждайте повече думи; пишете на кирилица; използвайте по-конкретни понятия.)