Списание за дизайн, визуална култура и Новата медия.
Понеже не е моя работа да се занимавам с организиране и провеждане на конкурси за уеб дизайн и нямам никаква представа как се прави това, тук показвам единствено личния си коментар, който ще бъде съвсем кратък, много субективен, но абсолютно изчерпващ това, което имам да кажа.
Конурсът за Български сайт през тази година отново стана повод за адски много и меко казано напълно излишни противоречия или спекулации, или както искате ги наречете. Още преди обявяването на победителите имаше много възгласи и даже писъци - колко е некомпетентно журито, колко невероятно глупав е регламентът, колко безсмислено в края на краищата е това мероприятие.
Според мен един такъв конкурс може да има само положителни страни. Трудно и почти невъзможно е някой да понесе каквато и да било вреда. Самият факт, че за трети пореден път в България се провежда подобно нещо е достатъчно важен. За трета поредна година около тази идея се обединяват значителен брой дизайнери, които създават сайтове в България, пък и в чужбина. Това им дава възможност да премерят сили - да сравнят собствените си възможности с тези на останалите.
Вярно е, че в самата организация има редица пропуски и недомислици. Вярно е, че имаше някои несправедливи неща. Вярно е, че всичко можеше да бъде свършено по-добре. Но не мисля, че това това има толкова голямо значение, понеже организаторите са в пълното си право да правят нещата както намерят за добре. Сега за участнците...
От участвалите над 1000 сайта близо 60 спечелиха награди, което си е един значителен процент. При това съвсем отговорно заявявам, че със сигурност лоши сайтове не спечелиха награди. Друг е въпросът дали победителите са били най-добрите участници, но това вече е толкова субективно, че трудно може да са отговори еднозначно.
Признавам, че не съм разгледал дори и половината от участвалите сайтове, но от видяното мога да кажа, че процентът на пълните боклуци беше ужасно голям. Като премахнем от общия брой тези сайтове, правени от абсолютни аматьори с помощта на FrontPage, ще видим, че бройката от 60 наградени сайта заема дори още по-голям относителен дял. Но стига толкова за победителите. Нека кажем нещо и за останалите (не казвам победените).
Възгласите от сорта: "Знаех си, че така ще стане!", "Тия копелета пак осраха всичко!", "Защо не платих като му беше времето!" и т.н. с нищо не допринасят за развитието на българския дизайн. Вместо тези безкрайни спорове и дрязги всеки участник в тях би могъл да използва времето си за нещо креативно. Защото на никой в чужбина не му пука какво си говорят българските дизайнери, как се карат и кой от тях има право. Хората навън гледат свършената работа. И понеже следя какво става в чужбина мога да ви кажа, че българските сайтове и творци забелязани там се броят на пръстите на едната ръка. Хубаво е, че ги има въобще разбира се, но защо за цяла година едва няколко човека успяха да свършат нещо въобще?
Далеч съм от мисълта, че в България просто няма талантливи хора. Убеден съм, че има. Но ставам все по-сигурен, че тях или зверски ги мързи, или просто обстоятелствата наоколо ги притискат по такъв начин, че не им остава място за дишане. Което е жалко и тъжно. И явно дори такъв дразнител като конкурса за български сайт не може да ги накара да си размърдат задниците. Още повече, че след безкрайните коментари около него, той се възприема по-скоро като някакъв цирк отколкото като полезно събитие с някаква реална стойност. Той "тежи" все по-малко. Но си остава единствен. Това със сигурност няма да накара тези толкова талантливи хора наоколо да участват в него, да отделят от съня си, за да създадат нещо, което наистина ще ни накара да зяпнем от учудване.
Един съвет и молба към всички вас и победители, и участници - не говорете толкова много глупости, а просто работете здраво и създавайте красиви и полезни неща. Така помагате и на себе си и на другите. Участвайте във всички възможни конкурси, за които разберете и разглеждайте внимателно работите на победителите. Учете непрекъснато и не си позволявайте да разчитате на стара слава. Няма да останете незабелязани и рано или късно ще дойде и вашият час. Вервайте ми. Ще му дойде времето.