ISSN 1312-0379
За сайта | Карта на сайта | Контакт | F.A.Q.

Главна > Статии > Мнения

Красотата е само на екрана. От Сара Хортън.

Признавам си. Съвсем доскоро аз всъщност не разбирах Мрежата. Мислех си, че моята работа като дизайнер е да правя нещата да изглеждат добре, да нося наслада за окото и впечатлявам потребите чрез установени правила на дизайна. Знаех кои комбинации цветове вършат най-добра работа, кое разстояние между редовете е най-удобно при четене и кой вид размери на шрифта създават най-добрия баланс и пропорции, така че правех добре-изглеждащи страници според общите разбирания, а и правех невъзможното, за да се уверя, че моя дизайн не може да бъде променян от потребителите.

Но, напоследък, започвам да осъзнавам това, че външния вид няма значение - красотата трае само един екран време. виждала съм достатъчно много хора, които се наслаждават на страници с ужасен дизайн - просто се смръзвам, когато те се взират да разчетат розовия шрифт върху червен фон - просто защото сайтът предлага нещo, което те искат. Виждала съм и потребители крайно обезсърчени от атрактивни сайтове, които използват сложни падащи менюта и rollover бутони, за да "подобрят" преживяването на потребителя.

Истината е, че повечето хора не използват Мрежата, за да стимулират визуалните си възприятия. Хората използват Мрежата, за да купуват неща, да намират информация, да усатновяват контакти и се впечатляват само, когато могат успешно да купуват неща, да намират информация и да установяват контакти. Те не забелязват добре-премисления слоган или скъпо лого - те са само витрината, черешката върху тортата. Всъщност, целият този шум, което ние дизайнерите предизвикаваме, за да привлечем вниманието върху своята работа, често само се пречка в краката.

Да вземем текстовите графики. Много от нас използват текстови графики вместо обикновен текст, особено когато правят дизайна на навигацията. Правим го, защото искаме да използваме нетрадиционен шрифт или защото искаме да направим rollover, или защото не ни харесва как изглежда подчертаването на връзките, или защото искаме да приложим специални ефекти върху своя текст. Често използваме текстови графики, за да се уверим, че потребителите не могат да разбъркат дизайна ни, променяйки размера на шрифта в страницата. Всички тези причини са свързани с грижата ни за начина, по който изглежда текста.

Но текстът не е, за да бъде гледан. Текстът е за четене и има много случаи, в които хората не могат да четат графичен текст. Хората, които имат нужда от по-големи размери на шрифта, за да могат да четат, не могат да уголемяват графичния текст. Хората, които използват текст-в-говор софтуер, за да четат графичен текст, освен ако разработчикът не предвиди алтернативен текст. Хората, които искат да настроят начина по който изглежда Мрежата, например, променяйки стандартния цвят на шрифта, не могат да променят цвета на графичния текст. Графичният текст в общия случай не върши добра работа и при гъвкави оформления, които позволяват на хората да използват Мрежата от различни устройства. В края на краищата се получава, че грижата и вниманието, което отделяме, за да получим един добре изглеждащ текст си противоречи с неговата основно предназначение: четенето. Това означава, че изборът ни да използваме графичен текст е избор на формата за сметка на съдържанието: решение според което е по-важно как изглежда шрифтът а не дали може да бъде прочетен.

От друга стана, текстът, който наистина е текст е функционален по един чудесен начин. Съдържанието в текстов формат може да бъде с променливи размери, с променлив цвят, с променлив външен вид, може да бъде прочетено на глас, може да бъде претърсвано, индексирано, категоризирано, копирано, вмъквано, превеждано, анализирано. Наистина, по-трудно е да се оформи текста онлайн, отколкото текста в печата, където имаме контрол върху детайли като разстоянието между буквите, думите и редовете. И да, начинът, по който всяка платформа показва текста различно е влудяващ, а също и това, че само с едно кликване на мишката потребителят може да промени размера на шрифта и да прати внимателно измайсторяваните оформления в нищото. Решението, обаче, е не да опитваме да наложим контрол, използвайки заобиколни методи, като например графичния текст или фиксирането на размерите на шрифта и оформлението на страниците за "оптимална" читаемост. Решението е да отпуснем края. Оптималният за някого текст може да е кошмар за друг, а силата на Мрежата е в това, че може да се нагоди и към двамата.

Това не означава, че всички трябва да се върнем на село и да правим страници само с текст. Мрежата днес може да приеме добре, но консервативно изглеждащи сайтове. Бедата се крие в това, че ударението се поставя преди всичко върху външния вид: страници, в които единственото текстово съдържание е заявлението за авторските права или сайтове направени изцяло с Flash. Тези усилия да се оправи дизайна на страниците се противопоставят на самата природа на технологията. Мрежата е създадена за да има гъвкавост, а ние се опитваме да я оборим. Използваме различни методи, допустими и недопустими, за да подсигурим всеки пиксел от дизайна си. Този подход ни позволява да останем в собствената си кутия - прилагаме към Мрежата онова, което знаем за дизайна по принцип. Бедата е там, че Мрежата е създадена да бъде гъвкава и подвижна, а нашите опити да я задържим на едно място задушават нейния потенциал.

Първоначално Мрежата е създадена като средство за обмяна на документи, които са могли да бъдат прочетени от всеки, навсякъде и по всякакъв начин. Бедата е, че ранните уеб страници са изглеждали малко странно и затова се намесиха дизайнерите, започвайки да създават документи, които могат да бъдат прочетени от всеки (виждащ), навсякъде (при T1 връзка), по всякакъв начин (на Windows машина с Internet Exoplorer и Flash plug-in). И въпреки, че сега Мрежата е едно далеч по-добре изглеждащо място, тя е доста по малко доброжелателна и адаптивна в сравнение с онези ранни, грозни дни.

Гъвкавостта, която беше пожертвана при този преход от грозно към излъскано, подкопа основите на възможностите на медията. Мрежата трябваше да бъде пространство, което хората могат да оформят както им харесва и както им е нужно. С достъп до средства като браузърите и екранните четци, с богатството от информация публикувана в Мрежат, хората трябва да имат несравним достъп. Когато обаче създаваме страници, които се крепят върху точното разположение на всеки пиксел, ние изключваме някои хора, които имат нужда от външен вид, различен от този, който ние им предлагаме.

Мярката за качество в уеб дизайна трябва да бъде не добрият външен вид, а елегантната трансформация: страници, които са достъпни при всякакви условия и запазват своята цялост. "Истински" уеб дизайнер е онзи, който може да достави удоволствие на зрящия потребител с елегантен, привлекателен външен вид и може да направи страницата четлива за потребителите с по-слабо зрение, които използват голям размер на шрифта при четене и могат да направят същата тази страница лесна за навигиране чрез клавиатурата за хора с двигателни проблеми, и може да код, който остава смислен за слепите хора използващи екранни четци. Истинският уеб дизайнер възприема медията и създава максимално отворен за всички дизайн. Аз не съм истински уеб дизайнер, но искам да бъда.

Мислехме си, че трябва да поразхубавим Мрежата така, че хората да започнат да я използват. Тези дни са отдавна отминали. Днешният потребител се стреми към едно смислено изживяване, а не просто добре прекарано време и изпитва малка нужда от украшения. Може би е така, защото ние сме израстнали: технологията и онези, които я използват. Сега мога да видя, че красотата на Мрежата е в нейната функция, а не в нейната форма и аз бих предпочела моите сайтове да привличат вниманието, по-скоро защото са много полезни и ползваеми, отколкото защото са красиви.