ISSN 1312-0379
За сайта | Карта на сайта | Контакт | F.A.Q.

Главна > Статии > Content

Наследството на Ваневар Буш. От Ерин Малоне.

През 1945 година в The Atlantic Monthly се появява една идейна статия наречена “As We May Think”. Авторът на статията, Ваневар Буш (1890-1974), предлага ново механично устройство, което да подпомага изследователите и хората, вземащи решения да се справят с увеличаващите се планини от информация, появяваща се на бял свят. Тази статия предвещава идеята за Интернет и World Wide Web, а и оказва директно влияние върху бащите на хипертекста и Интернет, такива каквито ги познаваме днес. Тед Нелсън, който измисля термина "хипертекст" през 1967, казва, че всъщност статията на Буш описва неговите принципи (на хипертекста).

Буш бил изявен учен и изследовател. Той е работил като декан на инженерното училище към Масачузетския технологичен институт (MIT), президент на Карнегиевата Институция в окръг Вашингтон и е бил главен съветник на американския президент по време на Втората световна война. Той е член на Комитета за изследвания в областта на националната защита (1940), директор на Бюрото за научни изследвания и разработки (1941-1947), член на Националния комитет за аеронавтика (1939-1941), основател на Националната научна фондация и е бил централна фигура при разработката на ядреното делене и в проекта "Манхатън".

Ваневар Буш с изобретения от него диференциален анализатор през 1931.
Но освен това той е и изобретател - изобретява няколко вида устройства - пишеща машина, подравняваща текста от две страни и диференциалния анализатор, който е използван по време на Втората световна война, за да изчислява балистични таблици. Още от 30те години той проявява загриженост за прекалено голямото количество информация, излизащо от академичните среди и правителството и искал да подобри начина, по който хората имат достъп до информацията, работят с нея и я обменят помежду си. Той осъзнал ограниченията на досегашния начин за достъп до тази информация. В забележителната статия той описва една машина - мемексът, която би могла да помогне на човека, търсещ информация разчитайки на асоциациите и контекста, а не на строгото подреждане по категории. "Мемекс е устройство, в което човек събира своите книги, записки и съобщение и което устройство е механизирано по такъв начин, че може да дава отговор с много голяма бързина и гъвкавост. То е лично допълнение към паметта на човека." 1

Статията продължава с описание на работното място - бюро, което е снабдено с полупрозрачни екрани, клавиатура, бутони и ръчки. Освен това бюрото трябвало да служи на потребителя като голямо устройство за съхранение на информация.

Именно заради тази статия Ваневар Буш бил провъзгласен за концептуалния създател на "хипертекста". Статията е меко казано иновативна и интересна с описанието на начина, по който мемексът би вършил работа на читателя.

Мемексът "позволява да се направи непосредствена стъпка към асоциативното индексиране, основната идея на което е в условието, според което задействането на някоя статия води до незабавното и автоматично избиране на друга. Това е най-основната функция на мемекса. Процесът на свързване на две статии заедно е важното в случая." 2

Това описание, направено 30 години преди изобретяването на персоналния компютър и 50 години преди Мрежата да се превърне в обществен феномен, е в основата на съвременното разбиране за хипервръзките.

Рисунка на предлаганата от Буш машина мемекс. Оргиналното описание гласи: "Наклонениете полупрозрачни екрани увеличават супермикрофилми подредени по кодови номера. В ляво е един механизъм, който автоматично фотографира всички бележки, снимки и писма, тогава ги подрежда в бюрото за бъдеща справка". Смята се, че рисунката е правена от някой друг, след появата на оригиналната статия на Буш.
Джордж Лендоу, автор на Hypertext: the convergence of contemporary critical theory and technology казва за Буш: "Идеята на Буш за мемекса, към която той се връща непрекъснато в последните три десетилетия от живота си, оказва директно влияние върху Тед Нелсън, Дъглас Енгълбарт, Андре Ван Дам и други пионери на компютърния хипертекст. [...] В “As We May Think” и “Memex Revisited” Буш предлага идеята за текстови блокове свързани с връзки и освен това въвежда термините връзка, верига, път, пътека и мрежа, за да опише своята представа за текстуалност. Описанието на мемекса съдържа няколко други творчески, дори радикални, концепции за текстуалността". 3

Някои от идеите, концепцията за асоциативно индексиране, изграждането на пътеки (бел. прев. trails - определена последователност от взаимно свързани чрез връзки документи. Такива пътеки обединяват документи по дадена тема или ги подреждат по даден принцип), набори от пътеки са предсказание описващо модерния блог (бел. прев. блог или уеб лог - от англ. weblog, blog - Интернет страници, които се обновяват редовно и всяко обновяване съдържа препратки към други уеб страници групирани по някакъв субективен принцип, във връзка с някаква тема). Един отделен автор свързва документи, които са обединени от някаква обща тема, анотирани са с неговия коментар и са достъпни от други хора дълго след като са били направени оригиналните асоциации.

Ето как Буш описва човек използващ мемекса, който чете документите и ги свързва заедно с линкове (връзки). "Той създава пътека от много документи. От време на време добавя свой коментар като или го свързва към основната пътека или пък го съединява към отделен документ чрез странична пътека. ... Той добавя страница свои анализи. По този начин той създава пътека на своите интереси сред целия този лабиринт от материали, които може да използва". 4

Буш продължава, описвайки размяната на пътеки между хората и създаването на една "нова професия на хора, които проправят пътища - това са тези, които изпитват удоволствие от създаването на полезни пътеки през необичайно големите количества общи записи". 5

Мемексът и неговото описание отдавна са провъзгласени за онова, което е вдъхновило създателите на хипертекста и дори na Mрежата. Значението на това богатство обаче достига далеч отвъд простото описание на един начин за организиране на информацията и създаване нa асоциативен контекст. Едва сега започваме да разработваме софтуер и интерактивни пространства, които позволяват асоциациите на един читател да бъдат по-автоматизирани и достъпни за другите в Интернет. Чрез добавянето на връзки и създаването на пътища, а също и чрез оставянето на лични коментари и анотации, читателят се превръща и в автор. Модерният уеблог започва да върви по пътя предначертан от Буш. Wiki, софтуерът позволяващ на един човек да събира и публикува информация и след това даващ на другите да променят или да добавят нещо към оригиналната информация, също има сродна визия. Буш е бил еднакво загрижен както за хората, които създават съдържание, така и за управлението на връзките между съществуващото съдържание, а гъвкавата същност на Wiki, споделянето на данни и споделянето на отговорността за пътищата от данни е директно следствие от идеите на Буш.

Чрез създаването на хипертекста и Мрежата реалността се приближава с една стъпка към представата на Буш за начина, по който трябва да работим и взаимодействаме с информацията. Но тези от нас, които работят с информация и които създават информационни пространства и връзки, трябва да се вгледат още веднъж в работата му, да намерят вдъхновението си, за да създадат нови и напредничави начини за събиране и споделяне на информация.

За повече информация

Снимки на Ваневар Буш