ISSN 1312-0379
За сайта | Карта на сайта | Контакт | F.A.Q.

Главна > Статии > Content

Психология на навигацията. От Джеси Джеймс Джарет.

С какво казваш се занимаваш?

Когато хората ме питат какво работя, аз обикновено им казвам, че правя дизайн на уеб сайтове. Нека си го признаем - повечето хора, които задават този въпрос искат да получат отговор, който могат да разберат, а не да приемат някаква нова религия. Ето защо не използвам често фразата "информационен архитект" сред непосветените. Тя причинява доста неприятности.

Тя причинява неприятности, защото не винаги е лесно да се обясни сложността на работата, която вършат информационните архитекти. Те често трябва да разчитат на широко дефинирани метафори като например "информационни пространства", за да опишат областта, в която специализират. Тези термини, обикновено, не говорят нищо на повечето хора. Информационните пространства си приличат едва-едва с реалните пространства, които хората откриват в работата на "истинските" архитекти.

Най-малкото, информационните пространства се различават от реалните пространства в едно съществено отношение. В реалността, всичко което сложиш в пространството по дефиниция ще бъде видимо за посетителите. Дизайнерът на това пространство трябва да избере дали да скрие нещо. В информационното пространство по дефиниция всичко е скрито. Единствените части от пространството, които посетителите могат да видят, са тези, които дизайнерът е избрал да покаже.

Информационните архитекти могат да дадат на посетителите само една ограничена част от информацията, отнасяща се до възможностите, които стоят пред тях. Вярно, може да се напише цял абзац за всеки достъпен избор в навигацията, но инатливите потребители няма да го прочетат. Това поставя информационния архитект между пословичните чук и наковалня. Потребителите не искат да налучкват какво се крие зад всеки ъгъл, но и няма да седят спокойно, докато някой им обясни.

Хартия или пластмаса?

Информационните архитекти могат да разберат по-добре как да съобщят за наличните навигационни възможности като изучат начина, по който потребителите вземат решение. Един типичен потребител, изправен пред една типична, току-що заредена страница - с очи скачащи по нея - възприема всички налични възможности. Може би той дори прокарва мишката върху някои от елементите на навигацията. Тогава, най-накрая, той се приготвя да кликне. В този момент, докато курсорът седи над връзката, а пръстът - над бутона на мишката, той има в главата си една картинка за онова, което се намира на другия край на тази връзка. Откъде се взема тази картинка? Какво оформя детайлите на въображаемия резултат?

Всяка връзка е обещание, но създателите на връзката нямат голям контрол върху това обещание. То съществува единствено в главата на потребителя. Информационните архитекти могат да се надяват, че ще окажат влияние върху картинката в съзнанието на потребителите така че да е по-вероятно онова, което наистина видят потребителите след като кликнат върху връзката, да ги накара да чувстват, че обещанието е било изпълнено.

Навигационното решение - да кликна или не - зависи от онова ментално изображение на страницата, която очакват да видят. За щастие, има няколко инструмента, които могат да помогнат, когато се въздейства върху картинките в съзнанието на потребителите: езикът, дизайнът и разбирането за очакванията, с които потребителите идват на сайта. За да използват ефективно тези инструменти, информационният архитект трябва да разбере процеса на екстраполация, който протича в главата на потребителя в онзи момент, предшестващ кликването с мишката.

Най-важният фактор, при оценката на една връзка е езикът. Първо и преди всичко потребителите ще търсят конкретни думи, които те самите биха използвали, за да опишат онова, което търсят. Те не се затормозяват с интерпретации и търсене на скрития смисъл. Те търсят конкретни думи и откриването на тези думи неизменно ще ги накара да кликнат върху връзките. Ако не открият собствените си думи, те ще се огледат и за думи, които мислят, че другите хора биха използвали. Един синоним ще свърши добра работа, но никога няма да предизвика такъв интерес какъвто би предизвикало точното съвпадение.

Дори ако текстът на връзката не е съвпада точно или не е синоним, потребителите ще забележат ако тя е в същия контекст, в който е и тяхната цел. Отбелязвайки на ум връзките, които може би имат отношение към търсеното, потребителите могат да си помогнат по два начина. В някои случаи, това може да им вдъхне увереност, че са на прав път, окуражавайки ги да търсят за по-точно съвпадение. В други случаи, ако не се появи по-близко съвпадение, тази подобна-но-не-точно връзка може да се окаже най-доброто предположение, което ще ги накара да кликнат.

Когато външният вид говори

Няколко други фактора отнасящи се до външния вид на връзката могат да накарат потребителите да правят предположение за значението. Визуалното оформление на връзката може да предаде доста информация за нейното съдържание. Удебеленото и червеното крещят "Погледни ме! Аз съм нещо важно!" докато малкият размер и сивият цвят казват: "Тук съм ако ме потърсиш". И обратното, използване на сходно визуално оформление за различни връзки създава впечатление за концептуална сходност. Може би визуалното оформление е предназначено да съобщи нещо на потребителя; може би е просто избор продиктуван от стила. Какъвто и да е случаят, потребителите ще се опитат да извлекат от визуалното оформление цялата информация, която могат.

Положението на връзката върху страницата може да помогне на потребителите да вземат навигационни решения. Важните или стоящите по-високо в йерархията идеи стоят по-близо до началото. По-близо до центъра, потребителите очакват да намерят възможности отнасящи се до съдържанието на страницата, която разглеждат в момента. Вероятно по-важно от абсолютното позициониране е разположението на връзката по отношение на другите елементи на навигацията. Не е необичайно да се види навигационна лента, която показва един континуум от идеи, движещи се от общо към конкретно или от ясно към неясно. Приема се, че връзките, които са насъбрани заедно, имат някаква обща идея. Това обединяване осигурява контекст за интерпретиране на връзката.

Цялата информация, въз основа на която потребителите трябва да вземат решението накъде да продължат, се съдържа в езика на връзката, визуалното й оформление и нейното разположение върху страницата. При това, въпреки този изключителен недостиг на информация, те някак си успяват да създадат ментално изображение на резултата, който ще получат, кликвайки върху връзката. Това ментално изображение може да не е буквално копие на страница в техните умове, макар че ако мислят визуално, то може да приеме точно такава форма. Потребителите могат да формират в съзнанието си едно впечатление посредством съдържанието и начина, по който то е показвано. Това впечатление, обаче, не се извлича единствено от информацията, която са събрали от дизайна на навигацията. Те имат предвид и собствения си опит.

Първо, потребителите се съобразяват със своя опит в другите части на Мрежата. Те са свикнали да виждат определени термини, използвани по един и същи начин в различни уеб сайтове - "търсене", "за нас", "privacy", "карта на сайта" - и са запомнили някои от стандартните начини, по който елементите на навигацията се оформят визуално. Този техен опит формира тяхната интерпретация на навигацията.

В допълнение, потребителите могат да имат някакъв опит и с конкретния сайт. Може би те са виждали сайта няколко пъти или пък са разгледали няколко страници при първото си посещение, но - и в дваата случая - те вече имат някакви очаквания за това как този конкретно сайт работи. Тези очаквания се простират от речника, който използва сайтът, до стила на представяне на неговото съдържание и елементите на дизайна, които са били използвани навсякъде.

Целият този опит - и общ, и конкретен - служи като филтър, чрез който те прекарват информацията предоставена им от страницата относно съдържанието, което се крие зад всяка връзка. Като резултат от тези процес, те ще оформят картинката в съзнанието си, едно очакване за съответната страница. Тази картинка ще бъде оценена според критериите, които правят страницата заслужаваща си посещението.

Каква е целта?

Няма значение дали потребителите имат за цел достигане на някаква информация или просто си "браузват" наоколо - те ще имат някакви критерии, според които ще оценяват картинката в съзнанието си. Ако имат конкретна цел, може би няма да е необходимо менталното изображение да съвпада напълно с крайната цел. Просто усещането, че кликвайки върху връзката ще се окажат по-близо до целта си може да се окаже достатъчно. Ако те нямат конкретна цел, техните критерии могат да са само най-общо дефинирани или пък да са трудни за артикулиране, но и в този случай този процес на екстраполация при навигиране все още ще е в сила.

Важно е да се отбележи, че потребителите няма да се занимават да изграждат образи за всяка връзка на страницата преди да вземат решение. И обратното - първата връзка, която грабне вниманието, покривайки техните критерии за оценка, ще спечели клика. Ако онова, което видят не оправдае очакванията им, те вероятно ще се върнат там откъдето са започнали - вероятно малко по-обезкуражени. Ако продължат да се разочароват, те просто ще си тръгнат.

Разбира се, точно това разочарование е онова, което информационните архитекти трябва да предотвратят. Работата им не се състои само в съставяне на схеми за категоризиране и организиране на принципи. От решаващо значение е дълбокото познаване на процеса на изграждане на умствени модели, през който потребителите минават всеки път щом решат да кликнат върху някоя връзка. Съвсем в буквален смисъл, информационните архитекти трябва да влезнат в главите на потребителите, за да предвидят какво ще си мислят те.

Може би ще приема това за ново име на моята работа: четец на мисли.