Списание за дизайн, визуална култура и Новата медия.
Съществуват множество мотивационни теории, които са призвани да обслужват потребностите на големи корпорации и държавни институции. Теориите имат свое историческо развитие и са претърпели развитие и критика. Ако разгледаме отношенията редактори – потребители, като една неформална организация, притежаваща своя структура, се усеща липсата на теория, услеснавяща отношенията между тези субекти.
Твърде често редакторите са изправени пред проблема: как да мотивират потребителите на сайта - в съпричастност, списване на материали, съобщаване на новини, грешки, информация, участие във форуми и всички други критически и социални дейности на сайта. От своя страна потребителите срещат проблеми в контактите си с редакторите, както и честа несигурност в желанието си за изява чрез Интернет. Именно върху тези отношения и проблеми е съсредоточена моята лекция.
Сред традиционните мотивационни тероии, съществуват две, които имат някаква адекватност и приложимост в Интернет. Това са теориите на Херцберг и Маслоу.
Абрахам Маслоу създава най-популярната теория за мотивацията, която представлява пет-стъпна пирамида, като на всяко стъпало стои някаква необходимост. В дъното на пирамидата са икономически потребности, докато на върха на пирамидата стоят социални потребности. Идеята на Маслоу е, че за да бъде мотивиран човек като начало трябва да бъдат задоволени неговите икономически потребности под формата на финансови средства и след това да се задоволят неговите социални потребности под формата на издигане в йерархията, добро отношение и уважение, признателност. Когато бъде задоволена една потребност, се появява нова, която е от следващото стъпало.
Твърде често икономическата невъзможност, не позволява на електронните списания да предлагат финансови възнаграждения, срещу които потребителите да списват статии и да се самомотивират. В замяна на това сайтовете могат да предлагат други възнаграждения, под формата на преференциален хостинг, по-добра поща, които са своеобразни уеб ресурси. Те могат да бъдат предоставяни на по-изявените потребители, които ще виждат възвръщаемост на своя труд и усилия. Подобни привилегии ще помогнат в отношенията между редакторите, които вече ще са дяли некакви ресурси и срещу които могат да очакват известна степен на сигурност в поведението на своите потребители.
Фредерик Хайнцберг създава двуфакторна теория за мотивацията. Като естествено в тази теория има два фактора: хигиенни и мотивационни.
Сред хигиенните фактори са: политика на организацията, условия на работа и отношение.
Сред мотивационните фактори са: успех, признание, удобрение, възможност за творчество, висока степен на отговорност.
Според тази теория липсата на хигиенните фактори води до неудволетвореност. Ако те са налице се премахва недоволството, но това не е достатъчно за мотивация. Втората група фактори (мотивиращите) мотивират. За да има мотивация трябва да са налице и двата вида фактори.
Критиците на тази теория твърдят, че различните фактори могат да бъдат и мотивационни и хигиенни, както и че не съществува точен белег, който да определя един фактор като мотивационен или хигиенен. Те изхождат от факта, че хората са различни и се мотивират от различни неща.
Лично за мен мен теорията на Херцберг е по-използваема и притежава по-гъвкава структура от тази на Маслоу. Но как може да бъде използвана тя в Интернет?
Сред хигиенните фактори на Херцберг бяха включени факторите политика на организацията, условия на работа и отношение. Доброто отношение към потребителите си остава основен мотивационен фактор, като аз считам, че то трябва да бъде включено в политиката на всеки редактор. Отношението към потребителя, неговите нужди и въпроси говори не само за добра политика, но и за самата култура на редактора, неговите възможности и компетентност.
Считам, че работата с хора, както и тяхното познаване, трябва да бъде едно от основните умения на редакторите, за да могат да постигат своите цели в Интернет.
Другият хигиенен фактор посочен от Херцберг е политика на организацията, който ние винаги можем да преобразуваме в политика на сайта. Твърде често потребителите не желаят да участват в проекти, които имат съмнителни цели и съдържание. Затова всеки редактор трябва да си изгради политика на това какви статии може и трябва да публикува. При съществуването не такава политика, за самия потребител е лесно да се ориентира и да почуства потребност да участва в проекта. В случай че съществува политика за всеки тематичен раздел на сайта, шансовете за високо участтие на потребителите в неговото изграждане скачат неимоверно.
Последният хигиенен фактор е условия на работа, като ние отново ги преобразуваме в дизайн и ползваемост на сайта. Колкото по-добре изглежда един сайт, колкото по-ползваем е той, толкова повече потребители биха желали участие в него. В малка или голяма степен дизайнът и ползваемостта дават пристиж на потребителите и те твърде често се гордеят от факта че участват в подобен проект.
Лично за мен, а и за повечето редактори, не представлява проблем да мотивират един потребител към еднократно участие. Истинският проблем идва тогава, когато участието трябва да стане сравнително постоянно и качествено. Именно тук могат да влязат в употреба мотивационните фактори на Херцберг, които са съответно: успех, признание, удобрение, възможност за творчество, висока степен на отговорност.
Всеки редактор трябва да е наясно, че както той изпитва потребителя, докато чете неговия материал, новина или просто коментар, така и всеки потребител изпробва редактора, като следи твърде чувствително процеса по изграждане и публикуване на неговата статия или творчество. Следователно в този важен процес, редакторът трябва да бъде много внимателен и да се опита да подходи песонално към нуждите на самия потребител, както и да задоволи всички негови изисквания, до колкото позволяват възможностите на страницата. Самото задоволяване трябва да стане в рамките на една обща политика по публикуването, която трябва да е съчетана с политиката на публикуване във всеки раздел.
В случай, че се стигне до публикация, всеки автор изпитва нужда от удобрение. Той трябва да го получи. Ако статията не става, то е по-добре тя да не бъде публикувана, вместо да бъде публикувана и разкритикувана. Твърде често потребителите нямат особено високо мнение за своя продукт и е наложително да получат помощ от редактора в написването и изграждането на своята статия. Именно тази помощ те ще оценят неимоверно много и ще участват и занапред в проекта.
Последният мотивационен фактор, посочен от Херцберг е високата степен на отговорност. Изхождайки от личен опит аз мога да заявя, че колкото по-отговорни задачи се поставят пред потребителите, толкова по-висока е тяхната мотивация. Това разбира се не е вярно за всички потребители, а по-скоро за тези които са участвали дълго време в изграждането на сайта. Чрез задачите може да се симулира една йерахия, което дава различни форми на престиж и уважение.
Повечето потребители са различни и се мотивират от различни фактори. Но кой фактори мотивират конкретния потребител?
Като основен фактор бих посочил времето, което потребителят е прекарал в Интернет. За хигиенен минимум бих посочил 1 година, като считам че този период е достатъчно дълъг. Обикновено в тази една година потребителят се отърсва от необходимостта да чати перманентно, да даунлоудва програми и музика и започва да търси нещо по-различно. Именно тогава той открива разнообразието от сайтове, техните пълни възможности и цели. Лично за мен това е някаква форма на инкубационен период, в който потребителят се развива към по-социален потребител и започва да изпитва различни нужди. Интернет вече не е някаква непозната романтична страна на анонимноста, а средство за изява и творческо развитие.
Друг фактор е емоционалното състояние на потребителите. Голяма част от тях - в края на споменатия инкубационен период - се депресират доста и не желаят да участват в каквото и да било.
Всеки сайт разчитащ на заинтересованост и участие на потребителите, трябва да изгради съответната структура, който да позволява лесна комуникация и трансфер на информация.
Тази инфраструктура, може да бъде:
Формите за изпращане на информация, трябва да бъдат достъпни от всички възможни нива на навигация в сайта, като именно тяхната достъпност и ефективност ще доведе до положителни резултати. Самата форма трябва да е проста и ефективна, като задължително трябва да съдържа в себе си информация, помагаща на потребителите.
Коментарите под всяка статия, увеличават съпричастността на потребителите, като им дават шанс да защитят свое мнение, различно от това в статията. Твърде често по този начин всяка статия се превръща в своеобразен форум с определена тема. Именно тази форма на коментари ще измести традиционните форуми.
Мейлинг листа помага за добрата информираност на потребителите, които биват уведомявани за всички новости. По този начин те биват обвързвани с проекта и стават негови лоялни потребители.
Най-гъвкавия модел на чат, все още си остава чат, базиран на IRC сървър. Всеки един такъв сървър, предлага гъвкавост в създаването на стати, неограничени възможности за провеждане на разговори, като тези възможности са срещу минимално количество уеб ресурси.
Всички тези съвети са по-скоро теоретични, като осъзнавам факта, че те невинаги могат да бъдат изпълнени. Считам, че съществува едно основно правило, което може да мотивира изключително много всеки потребител. Правилото е: когато потребител изпрати информация за първи път, то тази информация трябва да бъде публикувана. Това е шанс, който трябва да бъде даван на всеки потребител. Ако редакторът окаже помощ в написването и редакторането, като по този начин увеличи качеството на информацията, това ще е добро едновременно за него, така и за самия потребител.
Статия в категория Content
Ключови думи: мотивация, потребител
Все още не можете да намерите онова, което търсите? Защо не пробвате с това малко поленце отдолу (подсказки: въвеждайте повече думи; пишете на кирилица; използвайте по-конкретни понятия.)