Списание за дизайн, визуална култура и Новата медия.
Ако четете този параграф, то вече знаете какво хипервръзка (как иначе щяхте да попаднете тук?). И тези, които правят сайтове също знаят, какво е това. Само че много малко от тях знаят как да слагат връзки правилно.
Учебниците по HTML заобикалят страничния въпрос, къде точно трябва да се правят връзки и колко на брой трябва да са те.
Ето няколко начина, по които може да се определи какво е добър хипертекст (не става въпрос за меню, раздели с връзки и други подобни навигационно-информационни материали):
Ако извън прозореца на браузъра (в разпечатка, например) текстът е неразбираем, то хипертекстът е лош. В никакъв не трябва да се правят връзки от думите “тук”, “това” и т.н..
Да се прави един хипертекст самодостатъчен за сметка на смисъла и самия текст е голяма грешка. Самодостатъчен трябва да бъде текстът, а хипервръзките трябва просто помагат да получим допълнителна информация по темата.
Оттук следва и простия извод: връзките трябва да се слагат така, че читателят да не губи нищо от тяхното отсъствие.
|
Както показва практиката, човек може да се настрои към подобен начин на писане за един ден. Авторите, свикнали с това, че хипервръзката е неотделима част от текста и смисъла, първоначално протестират, но, свиквайки, вече не могат да се върнат назад. За начало е нужно просто да се напише текст по човешки, а после към него да се добавят връзки.
Ако всяка втора дума е подчертана, читателят престава да възприема текста. Никой не е отменял законите за възприятието и задържането на вниманието в Интернет. Ето защо — колкото по-малко връзки има в текста, толкова по-добре. Идеалният вариант е да са изнасят връзките в края на материала. Там читателят е изучил съдържанието и трябва да продължи да се движи на някъде.
Ако форматът позволява да се използва някаква възможност, това само по себе си не трябва да бъде повод за нейното използване. Ако форматът GIF позволява да се анимират картинки, трябва сто пъти да се премисли — нужна ли е анимацията въобще. Flash подхожда идеално за статично представяне на информацията. Няма нужда да се използват 16-те милиона цвята на монитора, само защото това е технически възможно.
|
Връзките в текста са само една възможност, а не необходимост. В примера отляво удобство няма. Изглеждащият компактно текст губи своите преимущества, когато става въпрос за страница текст.
Връзката в един текст трябва да бъде максимално полезна. Заслужава си да я слагаме само в случай, че тя води към ресурс, чиято тема е само загатната в текста, но не е разкрита изцяло.
|
В дадения случай е използван текст от Большая советская энциклопедия. На сайта на самата БСЕ вариантът отляво е не само уместен, но и необходим — връзките водят към други думи от речника. Примерът отдясно е пригоден за всички случаи, освен за енциклопедиите.
Не е хубаво да се тренира паметта на читателя. На читателя трябва да се подсказва. Ако в текста се споменават други материали, то си заслужава към тях да се сложи връзка. Но преди това обмислете — трябва ли да се споменава друг материал. Уместно е да се постави връзка след думите “Както писахме вчера...”.
|
В подобна ситуация читател, пропуснал началото, винаги може да навакса изпуснатото. В идеалния случай, в архивния материал трябва да се появи връзка към новата статия. Понеже никой не може предварително да отгатне какво още е писала редакцията по същата тема, а използването на търсене в сайта е занимание неблагодарно.
Пресичащите се връзки между новите статии и материалите от архива, първо, помагат на читателя да получи информация, и второ, значително ще увеличат ценността на архива.
Интонацията и смисълът на хипервръзките са тясно свързани с качеството на текста. Когато текстът е готов, може да се започне с поставянето на връзките. Този трудоемък процес е не по-малко важен от корекцията, редактирането, странирането и дизайна.
Хипервръзките не трябва да се използват като флуоресцентен маркер — отбелязал си цял абзац и седиш доволен.
Връзката не може да бъде съставена от много думи. Най-добре — една-две. Допустимо е да се направи връзка заглавието на статия или произведение, но ако имаме работа със списък от заглавия е по-добре да се измисли друг начин за отбелязване на връзките — иначе читателят ще се окаже на страница пълна само с линкове.
Външният вид на връзката в текста (отделянето й чрез цвят и, по правило, чрез подчертаване) сам по себе си може да повлияе на интонацията. Другите начини за отбелязване на интонацията са курсивното и получерното начертания на буквите. Затова си струва да се избягват смесването на различните прийоми, ако целта е акцентиране чрез интонацията. Използването на удебелен шрифт за връзката е уместно, но именно като начин да насочим вниманието върху връзката, а не като начин да покажем, че важната дума е връзка.
|
Сега читателят е осведомен, следователно - въоръжен. Ще очаквам хубави и читаеми сайтове.
Статия в категория Content
Ключови думи: хипертекст, връзки, текст
Източник: Секреты хорошего гиппертекста
ру/ководство, http://www.design.ru/kovodstvo
Все още не можете да намерите онова, което търсите? Защо не пробвате с това малко поленце отдолу (подсказки: въвеждайте повече думи; пишете на кирилица; използвайте по-конкретни понятия.)