ISSN 1312-0379

Главна > Статии > Цветове

Цвят и информация. От Хуан Карлос Дюрстелер.

Цветът е атрибут, който не ни е абсолютно необходим, за да различаваме форми или да възприемаме истинския свят по-достатъчно оперативен начин - това може да потвърди всеки, който е гледал черно бяла телевизия.

Въпреки това обаче, цветът е чудесно средство за предаване на емоции, за класифициране и категоризиране, но не става за показване на форми, детайли и пространства, при които осветеността (интензивността) и контраста играят първостепенната роля. Поради тази причина могат да се разграничат два канала за предаване на информация свързана с цветовете:

  • Осветеността: Отнася се до интензивността или яркостта и до контраста. Този канал доминира при възприемането на форма, пространство и движение. Можем да виждаме света само като вариации на интензивността на един цвят - като при черно-бялата телевизия, както казахме преди малко.
  • Хроматичността. Отнася се до дължината на вълната на светлината, самият цвят или казано иначе оттенък. Обикновено се разглеждат два основни цветови канала - червено-зелено и жълто-синьо. Тези канали имат имат далеч по-ниска резолюция, но ни дават информация за повърхността на обектите. Те ни позволяват да използваме цветовете за класифициране, предаване на значение, асоцииране с мерни единици и т.н.. От гледна точка на възприятията това е онзи компонент на цвета, който придава конкретен смисъл.

Цветът като етикет. Всеки регион има различен цвят, който обозначава, автономната общност, на която принадлежи.

Цветът като цифра. Всеки цвят кореспондира с дадено ниво на астигматизъм в тази схема на увеличителни стъкла.

Ако се съсредоточим върху хроматичния канал - най-интересен, когато говорим за визуализиране на информация - можем да вземем предвид няколко приложения на цветовете. В своята книга Envisioning Information Едуард Тъфт приема, че цветът може да се използва по четири основни начина:

  • За класифициране. Обозначаване с цвят, за да се кодират отделните категории обекти, които трябва да бъдат показани. В една карта, например, цветът служи за назоваване на различните страни.
  • Мерна единица. Цветът като число. Различните оттенъци на цвета могат да съответстват на различни стойности на променлива, примерно височина при топографските карти.
  • Представяне. Цветът като начин за наподобяване на реалността. Синьото на реките или оттенъците на планините допринасят за един по-реалистичен вид на картата.
  • За украса. Цветът като красота. Една уместна подборка от цветове в съответствие с тяхната функция има ефект върху естетиката.

Цвят за привличане на вниманието. Изборът на уместен цвят привлича внианието върху конкретен регион.

Но цветът може да бъде използван да предава и други видове информация.

  • Емоция. Цветът като начин за предаване на настроение. Поради някои все още недостатъчно изяснени причини, изглежда съществува психология на цветовете, която кара, примерно, червеното да бъде свързвано със страстта, живота, въодушевлението, докато зеленото - с природата, свежестта и здравето.
  • Привлича вниманието. Цветът като начин за привличане на вниманието. Сред другите си свойства, цветът ни позволява да изтъкнем някои неща пред други, които биха били далеч по-трудно различими единствено по формата си. В този смисъл една уместна подборка на цветовете кара информацията да изпъква.

Цветът е много широка тема, която тук можем само леко да засегнем. Уместната употреба на цвета е един от основните инструменти на онези, които искат да правят информацията разбираема.