Списание за дизайн, визуална култура и Новата медия.
В последните години към първоначалното значение на израза “добър дизайн” се добави и още едно. Така се нарича планът осъществяван от Музея за съвременно изкуство и Чикагския търговски център. Такъв е реултатът от една идея, която беше съпроводена с активна рекламна кампания. Бързам да ви припомня това, защото моята статия носи същото заглавие, но няма нищо общо с този план.
Под "добър дизайн" - във вида, в който го представят музея и чикагския търговски център, — се разбира определено количество предмети, подбрани от някакво жури. Вероятно е на тези предмети да бъдат поставени необходимите етикети и те да се появят в магазините. Аз имам намерение да говоря за нещо не чак толкова конкретно и затова е хубаво да се избегнат грешките.
Към това "не чак толкова конкретно" се отнася и въпроса как се появява дизайнът и по какъв начин се достига определена степен на съвършенство в него. Този процес не е прост и аз дълбоко се съмнявам, че някой го рабира напълно. Но самият опит да си го обясним представлява определена ценност.
За да се появи дизайн са нужни условия. Трябва да съществува необходимост или в по-малка степен възможност да се ползва някакво изделие, а трябва и дизайнер. Той може да се мисли за фермер или механик, но може да се нарича и дизайнер. Това няма особено значение, ако скоро се намери човек, който иска и може да придаде форма на замисъла.
Начините за превръщане на замислите на дизайнера в готов продукт се формират под действието на традицията и техниката. Тези два елемента не винаги действат съгласувано. В примитивните култури, необходимостта от проектирането на изделия се изразява в изработването на редица относително прости оръдия на труда, съдове и култови предмети. Дизайнерът често е и творец, и потребител.
С усъвършенстването на техниката, ръководна роля в търсенето на съответната форма започва да играе традицията, а усъвършенстването на дизайна се забавя с поколения. Веднъж разработените форми застиват и в този случай е по-правилно дизайнът да се нарече подражание на стандартни образци с индивидуални вариации. Известни са ни безбройно количество форми, просъществували столетия и даже хилядолетия без никакви изменения. В обществата, считащи се за вечни (ярък пример за такова общество е Древен Египет), устойчивостта на установените форми освен това е поддържана и от господстващата вяра в непоклатимостта на съществуващия ред.
Когато се говори за “нуждата” от един или друг предмет, е полезно да се осъзнае това, че качеството на дизайна не е задълително свързано с нивото или типа необходимост. И доколкото този момент има важно значение при разглеждането на дизайна, то на него трябва да се обърне внимание. Да предположим, че по време на работа се появява потребност от съд за течности. Отговор на тази потребност (т.е. да бъде измислен и създаден предмет) може да бъде предмет, който напълно отговаря на своето предназначение, но няма никаква естетическа стойност, или пък предмет, който с векове да бъде пазен като несравнимо произведение на изкуството. С други думи, функционалността на предмета все още не е гаранция за качество, а е просто ниво, под което дизайнът не може да падне, защото иначе той ще престане да служи на своята цел...
Струва ми се, че това е много важно, защото сега са широкоразпространени неправилните представи за значението на функционалността и съществуват тенденции за преувеличаване на нейното значение. Ако функцията не играе задължително решаваща роля, то същото се отнася към типа и нивото на потребността. От гледна точка на “добрия дизайн” е беразлично дали съдът е бил направен за принц или за просяк. Вярно е, че доскоро принцовете бяха в по-изгодни позиции, защото имаха по-големи възможности да получават продукцията на най-добрите дизайнери. Но нивото на работа на художника или дизайнера винаги е било по-важно в нашето общество, отколкото социалния или финансовия статус на клиента.
Освен това емоционалното и духовното ниво на работата на дизайнера има по-важно значение от типа на предмета, върху който той работи по поръчка или заради вдъхновението си. Аз току що споменах за принцове, а към техните потребности се отнася и потребността от дворци. Но и тук, както в случая с простия съд, възвишеният характер не гарантира “добър дизайн”. Не е нужно да си опитен критик, че сравнявайки резиденцията на Хейл Селасие в Адис-Абеба и Холирудскоя замък в Единбург да не разбереш, че второто - това е изискано, макар и не значително произведение, а първото връх на безвкусицата. Това, че структурата на етиопската сграда е “по-функционална” всъщност няма никакво значение.
Нито един дизайнерски проект не може да съществува сам по себе си. Той винаги е обвързан — в някои случаи по много сложен начин — с цялата съвкупност от обстоятелства и възгледи, който му влияят. По мое мнение “добрият дизайн” е неотделим от околната среда. “Добрият дизайн” се постига толкова трудно, защото изисква от дизайнера голяма емоционална и интелектуална зрялост, а такива хора не се срещат често.
Предишните поколения са разрешавали този проблем, използвайки множеството ръце и умове, появили се в продължение на столетия: пример за това са брадвата и чашката за чай. Тогава дизайнерът не е бил отделният индивид, а целият социален процес на изпитания, подбор и отклонения. Това положение се запазва и до днес, макар и в по-друг смисъл, когато ние сме склонни да преувеличаваме значението на дизайнера като личност.
Ако някой се беше сетил да зададе въпроса “Кое произведение на дизайна е по-добро — римска колесница или италиански автомобил?,” — то би излезла наяве една интересна особеност на всеки дизайн. Работата е там, че тук са неприложими обичайните мерки за сравнение. Ние не се затрудняваме да отговорим кое е по-ефикасно срещу болките в главата — аспиринът или содата.
По отношение на първия въпрос може да се каже, че съвременният автомобил е по-бърз, по-мощен и по-удобен от колесницата, но единствено на базата на тези технически усъвършенствания не трябва да се твърди със сигурност, че той е по-добър. И автомобилът, и колесницата са били създадени в съответствие с възможностите на своето време. Тяхното качество, като резултат от дизайнерско проектиране, зависи от емоционалната наситеност, яснотата на мисълта, проявени при решението на задачата. Затова много стари предмети, който вече не могат да се използват, ни изглеждат превъзходно.
Затова и музеите ни носят наслада: тук различните епохи и техника не са преграда. Перефразирайки едно много дълбоко изказване на Пикасо, може да се каже, че изкуството няма минало.
Характерно за нашата епоха е това, че отричаме старото, а новото бързо ни омръзва. Това има и своята добра страна. В известна степен това е логично следствие от невероятния ръст на знанията и производителността, откриващи нови увлекателни възможности, а също така и непреодолима страст към това, което наричаме "клинекс култура".
Нейният смисъл се състои в това, че все повече продукти се превръщат в предмети за временно ползване. И в същата степен, в която този напредък намалява интереса към притежанието на предмети, считам, че всичко отива към по-добро. Но борбата за придобиване на всичко най-ново ни пречи да видим пътя на развитие на дизайна и да разберем кои достижения в тази област са най-добрите. Подобно на биологичните мутации, новите проекти не винаги се приспособяват най-добре към изменящите се условия.
През последните двадесет години бяхме свидетели на ускореното развитие на това, което наричаме съвременен дизайн. За такъв приемам този подход, при който формите и символите на миналото веднага биват отхвърлени в опитите по-точно да се изрази съвременното ни окръжение. Както е известно, това движение обхвана целия свят и всички изкуства. Това се отнася особено до живопистта, която в края на ХХ век провъзгласи редица важни принципи и не само стана предмет на спор, но и допринесе за развитието на другите изкуства, в частност архитектурата.
По мнението на мнозинството, единственият “добър дизайн” в наше време - това е съвременният дизайн. От друга страна обаче е доста трудно да се обясни на неговите почитатели, че не всеки съвременен дизайн е добър. Още по-трудно е да се обясни, че съвременният стил е взел превес в проектирането на къщи, интериор, в тяхното оформление и предметите за потребление съвсем не защото това ще улесни живота, ще изисква по-малко разходи и т.н. Работата е там, че в наши дни всеки дизайн - бил той съвременен или не — непременнно ни води до този извод, защото вече никой — нито богатият, нито бедният, нито младият, нито старият — няма да е доволен, ако тези изисквания не са удовлетворени.
Всичко това ни връща към въпроса за съотношението между функционалността и “добрия дизайн”, и аз ще повторя: функционалните изисквания на предмета трябва да се удовлетворени, независимо от неговите качества и тип, а също така и от вида дизайн.
Вероятно ще се учудите, когато разберете, че когато някои от изискванията противоречат на общия замисъл на дизайнера, те могат и да бъдат преиначени. Преди няколко години, когато се опитах да построя първите си къщи, ми се налагаше да споря с клиентите за сравнителните предимства на едно- или двуетажното строителство. По това време беше прието да се смята, че всички къщи извън Флорида и Калифорния трябва да са двуетажни, а ние искахме да строим едноетажни. Защо?
Защото ни се струваше, че едноетажните къщи отговаряха в по-голяма степен на естетическите потребности. Но на клиентите си ние казвахме друго. Ние ги уверявахме, че едноетажните домове са по-добри по отношение на функционалността. Подобни доводи се изтъкваха в полза на стъклените стени и откритите планове, макар и двете да страдаха от сериозни недостатъци. И архитектите и дизайнерите се стремяха да изразят общият замисъл по-добре, по-раумно от гледна точка на променилата се околна среда. Функционалната страна се подчертаваше отчасти заради това, че в нея имаше известна истина, но главно — това звучеше убедително за неспециалистите.
Измежду почитателите на съвременния стил има доста фанатици, а такива хора обикновенно имат прекалени изисквания. Обаче тези необосновани претенции не спомагат развитието на съвременния стил и нямат никакво отношение към “добрия дизайн”. Различните хора, които от време на време ме атакуват, са на мнение, че ако човек живее в хубава съвременна къща, със съвременен интериор, то животът му би станал по някакъв начин съвсем пълен и прекрасен. И доколкото заради това, че се занимавам с пректиране на домове, интериори и предмети, то такива заявления по принцип би трябвало да ми доставят голямо удоволствие.
Всъщност това не е така. Не мога да повярвам, че животът е толкова прост, че да може да се преобрази с каквото и да било ново украшение. Алберт Айнщайн е живял в унила и оскъдно мебелирана къщурка (съдейки по фотографиите) на една от уличките на Принстън. Можем ли да си представим, че съвременният “добър дизайн” по някакъв начин би обогатил или задълбочил знанията и живота на този човек? А Пикасо? Пикасо е можел по всяко време да наеме най-добрия архитект на света. Той имал три къщи, но нито една от тях не може да бъде наречена хубава или съвременна. Брак живее в празна норманска изба. Матис дълги години живее в стаи на изпаднали хотели. А нали всички тези хора са необикновенно възприемчиви, даващи си напълно ясно сметка за това, което става. Те едва ли могат да бъдат обвинени в това, че не разбират какво е "добър дизайн". И все пак като потребители, те го игнорират.
Всичко това ме води до главния извод: “добрият дизайн”, подобно на добрата картина, изразява способността на човешкия дух да излиза извън поставените си граници. Той обогатява своя създател с творчески опит и може точно по същия начин да обогати зрителя или потребителя, който е достатъчно подготвен да въприеме вложената идея.
Но влагането на идеята не е дреболийка. Ако “добрият дизайн” облекчава или прави нещо по-удобно, то същата роля по чиста случайност може да изиграе и нерядко го прави много лошият дизайн. Ако неговите произведения се използват за да се демонстрира превъзходството на собствените вкусове над вкусовете на съседите, то той губи своето главно качесто и се превръща в един от предметите, които е престижно да притежаваш — като яхта или кадилак. Той не може да превърне скучния нищожния, сивия живот в значителен и блестящо ярък — това е по силите единствено на самия човек.
“Добрият дизайн” — това не е витамин или стимулант. Той показва своята пълна сила само тогава, когато с него се занимава личност, способна да разбере това, което ще и съобщи дизайнът и ще се му се наслади. Но таква личност няма нужда от дизайна, за да се обогати, защото тя и без това е богата. Ето защо, ми се струва, че личности като Айнщайн и Пикасо по някакъв начин игнорират по-общите проявления на "добрия дизайн". Те са заети със създаването на собствени произведения и нямат нужда от други развлечения.
Целта на “добрия дизайн” е да украси живота, а не да го замени със себе си. — ДЖОРДЖ НИЛСЪН
От Нельсон, Джордж. "Проблемы дизайна", Москва, 1971.
Статия в категория Мнения
Ключови думи: дизайн, теория, форма, функция, съдържание, традиция
Все още не можете да намерите онова, което търсите? Защо не пробвате с това малко поленце отдолу (подсказки: въвеждайте повече думи; пишете на кирилица; използвайте по-конкретни понятия.)