ISSN 1312-0379

Главна > Статии > Код

Страхът от стиловете 4. От Джефри Зелдман.

Или пиксели, или смърт

В ТАКТИКАТА НА ПАРТИЗАНИТЕ се обръща малко внимание на красотата, но същото се отнася и до дизайнерите в окопите. В тази статия, четвърта от серията Страхът от стиловете, ние ще обръщаме малко внмание на това как би трябвало да работя нещата. Вместо това, ние ще ви покажем какво наистина работи във всеки браузър, който разбира от CSS, без значение колко стар, неадекватен или полу-съвместим със стандартите е той. Ако искате да контролирате типографията в мрежата (и защо не бихте искали подобно нещо?), има само две неща, които работят винаги:

  1. Изполлзвайте пиксели (не точки, не ems, не проценти, не ключови думи), за да определяте големината на шрифтовете. Или:
  2. Не използвайте нищо. Не указвайте големината на шрифтовете въобще и оставете стандартните настройки на браузера и предпочитанията на посетителя да се оправят с относителните величини. Този подход беше толкова добре обяснен в Дао на уеб дизайна, че тук няма да се мъчим да го обобщаваме, просто ще ви припомним линка:
    groovemanifesto.net/articles/opinion/dao

"Използвай пиксели" не е това, което ви се иска да чуете и не е това, което W3C препоръчва. Но това е партизанската тактика. Тези два подхода, пиксели или "Дао", работят в действителността. Всичко друго се проваля. Вариантите, които осигуряват по-голяма достъпност се провалят, защото не всички браузъри могат да свършат тази работа. Точките, макар да са широко използвани, се провалят, понеже те въобще не са съзадени да вършат тази работа. (Повече за това, по-късно.) Решението - да се използва JavaScript, обикновено работеше, но се проваля по същия нещастен начин, по-който се проваля всичко останало в днешните браузъри. (Повече за това, също по-късно.)

Когато всеки, който посещава сайта ви е екипиран с IE5+, Netscape 6 или Opera 4 (и IE/Windows, когато се изчисти от някои недостатъци) ще можете да използвате CSS по начина, по-който беше планирано. До тогава, използвайте пиксели, за да контролирате големината (понеже това се налага в повечете комерсиални сайтове), или не използвайте нищо.

Ние сме сигурни, че някои от вас вече пищят, но ще се опитаме да се изкажем въпреки това, защото такава е тактиката на партизаните, а тя не е в теорията, а в това да оцелееш за битката на следващия ден.

Обещано vs. Изпълнено

Вече всички знаем, че CSS (Cascading Style Sheets) е важен стандарт. Той позволява на дизайнерите да определят типа, големината, полетата и другите ефекти с шрифта; позволява на дизайнерите да създават сложни оформления без да злоупотребяват с HTML; дава възможност на уеб дизайнерите, почитателите на HTML и на програмистите да разделят елементите на дизайна (външния вид) от съдържанието.

Възможността да се раздели външния вид от съдържанието упълномощава уеб дизайнерите да създават привлекателни сайтове без да се изключват посетителите, които не могат да използват графични браузъри, и постила пътя пред излизането на Интернет извън домашните компютри, към различните hand-held и други устройства с достъп до Интернет. (Повече за света извън екрана на настолния компютър в бъдещ брой на ALA).

Ние също така знаем, че много пъти и най-добрите ни опити с CSS се провалят в един или друг браузър.

CSS не убива сайтове.
Браузърите убиват сайтове.

Макар първата версия на стандарта за CSS Level 1 да беше готова през 1996 година, браузър, който да го поддържа не се появи чак до 2000-та година (Internet Explorer 5, Macintosh Edition). Netscape Navigator 6, който ще се появи около Коледа 2000 (бел.пр. той излезе пролетта на 2001), също ще поддържа изцяло CSS 1. А браузърът на Opera Software - Opera 4, беше направен така, че да поддържа CSS 1 и следващите версии. Не сме правили тестове, за да проверим твърденията на Opera, но браузърът е създаден от бащата на CSS и имаме малко основания да се съмняваме, че той няма обърне внимание дори и на най-академичните нюанси.

Това са добрите новини. Лошите? IE5/Mac и Opera 4 се използват от малцинството, а Navigator 6 все още е бета (бел.пр. вече е на пазара, но въпреки това го използват твърде малка част от потребителите).

Internet Explorer 5 за Windows, използван от мнозинството, е близо до съвършенството, но в някои решителни области не е достатъчно добър и вероятно няма да поддържа напълно стиловете преди пускането на IE6. А Netscape Navigator 4, все още използван от десетки милиони, се справя толкова зле със стиловете, че е по-вероятно да се срине, когато ги среще, както беше обяснено на страниците на една статия (Денят, в който браузерът умря).

The Master List
"Майката на всички CSS (Cascading Style Sheet) таблици," включва всеки аспект на CSS спецификацията и показва до каква степен се поддържа той в Netscape 4.x и Internet Explorer 3.x, 4.x и 5.x за Macintosh Windows 95, също при Opera 3.6 за Windows.
ВНИМАНИЕ! Файлът е голям и се зарежда дълго!

Изправени пред тези противоречия, много уеб дизайнери избягваха употребата на CSS напълно. Други пък се втурнаха напред и използваха цялата мощ на CSS без да обръщат внимание, че не работи с IE3/AOL, може да забие Netscape 4 и в по-новите браузъри дава доста противоречиви резултати.

Други уеб дизайнери последваха плана "CSS без грешка" очертан преди в сериите "Страхът от стиловете" на ALA или пък сами намериха решенията.

Страхът от стиловете
Страхът от стиловете 2
Стархът от стиловете 3

Трети пък - палави дяволчета - направиха скриптове определящи използваната платформа и браузър, за да предложат "правилните" таблици със стилове на отделните браузъри. Така например, даваха една таблица със стилове на IE4/Mac потребителя и друга на Netscape 4/WinNT потребителя. Този подход винаги бил е ужасно сложен и почти винаги забавяше зареждането на страниците, но поне работеше. Вече не работи. Изхвърлете го.

Какво работи? Пиксели - или въобще не се определя големина. Как имаме смеслостта да твърдим подобно нещо с такава дързост? (Ако приемем, че The Master List не ви е убедил.) Нека разгледаме алтернативите:

Проблеми с големината на шрифта

Сред многото си други възможности, CSS позволява на уеб дизайнерите да определят големината на шрифта в страниците. Както е показано по-долу, големината може да се определи чрез няколко мерни единици: точки, пиксели, ключови думи за абсолютни размери и за относителни размери, дължина и проценти.

  • H1 {font-size: 14pt}
  • H1 {font-size: 14px}
  • H1 {font-size: x-large}
  • H1 {font-size: larger}
  • H1 {font-size: 1.5 em}
  • H1 {font-size: 125%}

Лошото е, че повечето от тия неща не работят.

Безсмилслен код

Точките (point, pt) са единица за измерване, с която уеб дизайнерите са най-запознати - от дългите години на работа с оформяне на печатни материали в Quark Xpress и подобни програми. За съжаление точките губят своя смисъл в Интернет. Точките са единица за печат, а не за екран. (Пикселите са единствената смислена мерна единица при работа на компютърния екран.) И заради разликите в системите и разрешенията на мониторите, 14pt може да означава много неща. Обаче не означава конкретна големина върху екрана.

Точките са включени в стандарта CSS, за да могат дизайнерите да направят втора таблица със стилове специално за отпечатване. Един CSS файл за контрол върху начина, по който документа изглежда на екрана; втори - за отпечатването.

Има огромен смисъл да се използват точки в таблицата със стилове предназначена за отпечатване (ако браузърът поддържа подобно нещо), защото принтерите разбират точките и всъщност могат да откажат да печатат нещо зададено в пискели. В някои по-стари браузъри, шрифт 12px се отпечатва като шрифт 12px и тези пиксели не се съгласуват с резолюцията на принтера. Имате принтер 1200ppi? Вашият 12px шрифт ще бъде с височина 0.1 инча. За да се избегне подобна лудост, в таблиците със стилове предназначени за отпечатване трябва да се използват точки. И никъде другаде. (По-добрите браузъри преизчисляват стойностите в таблиците със стилове в съответствие с принтера, но посетителите ви може и да не използват тези браузъри.)

Спорни точки

В един инч има приблизително 72 точки. В MacOS стандартната резолюция е 72 пиксела на инч, т.е. точки и пиксели са уеднаквени. Разбира се, когато Мас потербителя смени резолюцията, всички предположения отиват на вятъра. В Windows и други операционни системи за PC, в един инч има 96 точки - докато PC потербителят не смени резолюцията си и всички предположения да отидат на вятъра.

Това означва, че размерите определни в точки са несъвместими между MacOS и Windows по принцип. Например, когато Windows клиент прати на използващ Mac дизайнер документ от Microsoft Word, често шрифтът е прекалено малък за четене. Уеб страниците също бяха заразени с този проблем.

Като оставим настрани факта, че повечето потребители сменят резолюцията на екраните си и затова пращат всички предположения на вятъра, някои сръчни разработчици използваха JavaScript, за да предоставят на Мас потребителите уместна таблица със стилове. Това е по-сложно от използването на пиксели, но поне обикновено работеше.

Точка, от която връщане няма: барузъри 5.0

В IE5/Mac и Netscape 6, това се промени. (Виж статията в ALA Why IE5/Mac Matters за пълно обяснение на този въпрос.)

Стандратно IE5/Mac оформя текста с 16px шрифт в 96dpi. С други думи, прехвърля стандартната Windows резолюция върху екрана на Mac потребителите. Netscape 6, базиран на отворения код на Mozilla, прави същото.

Наблюдения
В 1997, Тод Фарнър завря тази картинка в един мрачен ъгъл на мрежата. Той доказваше защо точките са безумен подход за работа с CSS (лошо, че твърде малко хора се вслушаха) и саркастично отбеляза, че ако нещата се развият още по-зле Маковете ще трябва да използват стандартните за Windows размери на шрифта. Три години и половина по-късно, ехидното предсказание на Фарнър се сбъдна.

Това не е зловеща хегемония, а просто обикновена логика: колкото по-близо са браузърите са до обичайното, толкова по-малко потребители ще бъдат наранени. Резолюцията на Windows не е по-добра или по-лоша от тази на Мас. Но тя е по-широко използваната и затова повечето сайтове са направени да и съответстват. Възприемането и за де факто стандарт предпазва Мас потребителите от лошите навици на някои уеб разработчици. (Виж отстрани.)

Скриптове: отново изиграни

"Ахаа!" изревава Бригада Кодери. "Значи всичко, което трябва да направим е да добавим още няколко реда код в скриптовете ни за определяне на браузера и ще можем да даваме на Мас потребителите една големина ако използват IE5 или Netscape 6, и друга - ако използват по-стари браузъри".

Не бързайте, другари. Новите браузъри стартират с тази стандартна резолюция, но позволяват на потребителите да я променят. Те могат отново да превключат на стандартната за Мас резолюция (и как ще разберете дали са направили това?). Някои потребители дори биха могли да я настроят съответно на своята резолюция. Те могат да я променят всякак.

Определяйте каквото си искате. Пишете хиляди таблици със стилове и след това десетки хиляди скриптове и дори тогава ще изгубите някои потребители, ако използвате точки в стиловете си. Ако използвате точки, за да контролирате други елементи върху екрана, просто се бъзикате със себе си. Какво работи? Пиксели.

Пиксели за забава и печалба

Макар екранните резолюции да се променят, един пиксел винаги е равен на един пискел. Пикселите са единственият адекватен начин за да се контролира типографията върху екрана на монитора, ако дизайнерът е принуден да направи това в уеб страницата. За съжаление, това решение може да предизвика проблеми за някои читатели. Например, ако дизайнерът е указал големина на шрифта от десет пиксела:

  1. Хората със слабо зрение ще имат затруднения при четенето на текста. Това не е проблем в IE5/Mac, който позволява на потребителите да променят големината на шрифта в зависимост от желанията си чрез функцията "Text Zoom". Netscape 6 ще предлага подобна функция. А Opera 4 увеличва цялата страница с щракването на един бутон. Затова, в тези браузъри ще можете да използвате пиксели, без да предизвиквате проблеми с достъпноста.
            По-старите браузъри, обаче, не позволяват на посетителите да променят големината на шрифта зададена чрез CSS - особено тази с пиксели. И IE5.5/Windows, и неговите предшественици въобще не предлагат увеличение на текста. Затова, вианги ще съществува потенциална опасност за достъпноста, когато определяте големината на шрифта в пиксели - поне докато IE за Windows не предложи някакво средство за увеличение на шрифта и докато не излезе и добие широка популярност Netscape 6. Може да почакаме година или повече дотогава.
  2. В някои системи, най-вече Linux, ако потребителят не разполага със същия шрифт, със същата големина, шрифтът може да излезе объркан или въобще нечетим. Единствените безопасни размери под Linux изглежда са 11px, 12px и 14px. Това ограниачва значително уеб дизайнерите. (Усложнавайки още повече проблема, доста шрифтове изглеждат зле при 11px под Mac система. За щастие, Verdana изглежда доста добре на тази големина.)
            Все още се надяваме, че проблемите с шрифтовете ще бъдат разрешени в бъдещите дистрибуции на Linux. Но ние не сме разработчици на софтуер и затова единствено можем да се надяваме - и да избираме размерите на шрифта много внимателно.

Проблемите с достъпността са ужасно сериозни. Това не са безпредметни теоретични дрънканици. Когато хората не могат да прочетат (или дори да достигнат) вашия сайт, това им вреди, вреди на вас, вреди на вашите клиенти.

Като оставим настрана проблемите с достъпността, някои дизайнери се заяждат с това, че пикселите са лоши, защото се променят в зависимост от резолюцията на екрана. Един квадрат 400 x 400 пиксела запълва почти целия екран при 640 х 480 и много малко от него при 1600 х 1200.

На което отговаряме - и какво от това? CSS заглавие високо 100 пиксела ще е със същата височина като GIF файл висок 100 пискела. CSS div с ширина 200 пиксела ще е широк също колкото и 200 пиксела широко JPEG изображение.

Ако възнамерявате да правите оформления, които са същите каткто при печатни издание, или пък дори гъвкави оформления, които зависят от относителните размери на елементите си - имате точно един избор: пиксели. Ако можете да си позволите волности по отношение на шрифта (например, в личния ви дневник или академичен доклад, или пък в текста на списание като ALA), толкова по-добре. Повечето от нас трябва да определят внимателно размерите в оформленията си, а и повечето от нас дизайнерите им харесва така.

Другите ни варианти просто не работят. Нека видим какви са те и да научим как се провалят.

Ключови думи за абсолютни размери

Има седем ключови думи за абсоютни размери в CSS Level 1:

  • xx-small
  • x-small
  • small
  • medium
  • large
  • x-large
  • xx-large

Ако бяха поддържани правилно и широко, тези седем ключови думи биха позволили на дизайнерите да определят приблизителни рамери, без да стигат до проблемите с достъпността свързани с пикселите (вж. по-горе). Поради тази причина W3C препоръчва тяхната употреба. W3C са мъдри и препоръките им са солидни. като изключим факта, че се провалят в прекалено много браузъри.

Един размер не устройва никого

За съжаление, ключовите думи за абсолютни размери са неизползваеми с настоящите браузъри, понеже по нашата преценка само IE5/Mac (и вероятно Opera 4) ги показват правилно.

Netscape 4 по-принцип ги пренебрегва. Netscape 4.5 и следващите, а и IE3 ги показва прекалено дребни и нечетими. (Например, Netscape 4.5 и IE3 показват xx-small в 6 pixels, което е с 3 пиксела под границата на четимостта). В случая с Netscape, инженерите са следвали по-ранни препоръки на W3C, които казват, че всеки размер трябва да е 1.5 пъти по-голям от този преди него. Ако small е 10 пиксела, medium (един размер по-голям) трябва да е 15 пиксела.

По-късно W3C промениха своите препоръки, но не и преди от Netscape да ги използват. Не можем да обвиняваме Netscape за това, че не са последвали промените в стандарта. Но можем да отбележим абсурдноста на употребата на ключови думи за абсолютни размери, дори ако само един от посетителите ви използва Netscape4 или IE3. А милиони използват тези браузъри.

Малък означава среден, война означава мир

IE5/Windows разбира ли това правилно? Не и по наша оценка. В IE5/Windows липсва логическа връзка между ключовата дума и начина, по-който тя се показва. "Small" се показва като средно, "medium" е по-голямо от нормалното и т.н.

Инженерите, които са създали IE за Windows не са хакери и не са злобари. Те са се опитвали да направят правилното нещо. Помните ли седемте <FONT SIZE> тага на Netscape? Със сигурност. FONT SIZE=1, FONT SIZE=4 и т.н. Доста сръно и умно, разработчиците на IE свързват седемте ключови думи от CSS директно с седемте размера на шрифта на Netscape. В много отношения, това би било логично и дори брилянтно действие. (Разработчиците на IE/Windows бяха първите, които се опитаха да осигурят поддръжка на ключовите думи за абсолютни размери. Ще ги отбележим, преди да почнем да се заяждамес резултатите.)

Проблемът, разбира се, е в това, че тези размери не отговарят на ключовите думи. В старите браузъри, FONT SIZE=3 е стандартна настройка или обикновената големина, кояо потребитялет избира в настройките си. В разширения вариант на HTML на Netscape, FONT SIZE=3 се предполага докато не укажете друг размер. Логично е, стандартният размер да отговаря на "medium" ключовата дума в CSS. За съжаление, в схемата на IE/Windows, FONT SIZE=3 отговаря на "small" вместо на "medium", защото small е третият размер от края на списъка нагоре.

Кой сглупи? W3C или разбработчиците на IE/Windows? Всъщност няма значение. Това, което е от значение е, че ключовите думи не отговарят на очакваните размери, а несъвместимост съществува не само браузърите на различните производители, но дори и между версиите за Mac и Windows на един и същи производител.

Рецепта за бедствие

Ако гледате на седемте размера по същия начин, както и разработчиците на IE/Windows, размерите ви ще изглеждат много зле в Мас. Освен това ще полудеете. (Това е все едно да караш кола, на която скоростите са вместо "Задна" - "изключена от скорости"). Ако гледате на тях по начина по който те всъщност се четат, в Windows резултатите ще са необичайни. Можете да изиграете Mac браузера да емулира поведението на Windows като зададете DOCTYPE - HTML 4 Transitional (отново, вж. "Why IE5/Mac Matters" за обяснение на DOCTYPE и техният ефект върху браузера). Но това кара браузъра да емулира нестандартни действия и дори няма да предизвика никаква реакция в Netscape 4, Netscape 6 или Opera.

И така, какво можете да направите? Тъжно, но докато компаниите, които правят браузъри не се споразумеят как да се показват ключовите думи за абсолютни размери, всичко, което ще можете да направите е да пренебрагвате препоръките на W3C и да използвате пиксели в таблиците си със стилове. Или пък въобще да не използвате размери.

Ключови думи за относителни размери

Ключовите думи за относителни размери са ограничени до две: по-малко (smaller) и по-голямо (larger). Те от своя страна се отнасят до размера на родителския елемент. Например, вземете примера по-долу, в който BODY е 12px и BOLD "по-голямо".

<HTML>
<STYLE TYPE="text/css">
<!-- 

BODY {font: 12px verdana, arial, geneva, sans-serif;} 
B {font-weight: bold; font-size: larger;} 

-->
</STYLE>

В този пример удебеленият (bold) шрифт на теория би бил висок 14px, защото 14px е с един "пункт" над 12px. Както ключовите думи за абсолютни размери, така и тези за относителните, се пренебрегват или възприемат погрeшно от някои популярни браузъри (IE3 ги пренебрегва, също както и Navigator 4 за Мас.) Но дори и да работеха правилно, те не биха били достатъчни за нуждите на повечето уеб дизайнери и техните клиенти. "Нормално, по-голямо и по-малко" не е съдържанието на най-богатия речник за нуждите на професионалните дизайнери.

И така, какво можете да направите? Можете да използвате пиксели в стиловете съ, това е което можете да направите.

Единици за дължина

Единици за дължина звучи неприлично (онези приятелчета в W3C трябва да се постараят повече; или може би причината е в нас) и включват следните:

  1. em (единица за разстояние равно на размера на шрифта в точки. При шрифт 14 точки, един em е равен на 14 точки дължина.)
  2. ex (X-височината се определя от височината на малките букви.)

Когато се използват с променливата font-size, единиците em и ex се отнасят до размера на шрифта на родителския елемент.

<HTML>
<STYLE TYPE="text/css">
<!-- 

BODY {font: 12px verdana, arial, geneva, sans-serif;} 
STRONG {font-weight: bold; font-size: 2em;} 

-->
</STYLE>

В този пример, STRONG ще бъде с височина 24px или 2em (два пъти размера на шрифта на родителския елемент, който в случая е BODY тага). На теория, уеб дизайнерът би могъл да създава и цялостно оформление, използвайки единиците em и ex units, където всички елементи са с относителни един спрямо друг размери. Това би помогнало да се избегнат проблемите с достъпноста, причинени от пикселите.

За съжаление, браузърите правят това невъзможно в настоящия момент. Netscape 4 пренебрегва em и ex единиците. IE3 възприема em единиците като пиксели. Затова 2em се разбира като височина от 2 пиксела. Позволете ни да повторим това. Два скапани пиксела височина. Нужо е цяло село, за да се отгледа едно дете и поне 9 пиксела, за да се покаже един шрифт. Ето защо единиците за дължина не се препоръчват. Какво се препоръчва? Пиксели, бейби. Или нищо.

Проценти

Процентите, както и единиците за дължина, и ключовите думи за относителни размери, също се отнасят до размера на родителския елемент.

<HTML> 
<STYLE TYPE="text/css">
<!-- 

BODY {font: 12px verdana, arial, geneva, sans-serif;} 
STRONG {font-weight: bold; font-size: 200%;} 

-->
</STYLE>

В горния пример, STRONG ще бъде с височина 24px, или 200% от височината на родителския елемент, който в случая е BODY тагът. На теория (забелязвате ли, че продължаваме да повтаряме "на теория"?), уеб дизайнерът би могъл да създава цялостно оформление, използвайки проценти и да избегне проблемите с достъпноста, причинени от пикселите.

Нищо не е по-тъжно от убийството на една красива теория от банда грозни факти. Netscape 4 за Mac приема процентите, коагто се отнасят до междуредовото разстояние, но ги пренебрегва напълно, когато се използват за определяне на размера на шрифта. А някои версии на Netscape 4 за Windows приемат процентите за пиксели. (Ето защо, 200% се превежда като 200 пиксела. Ммм, добро оформление).

Забележка: Когато точноста не върши работа, можете да пробвате нещо друго. В таблицата със стилове на ALA се използват проценти за P тага, защото на нас наистина не ни пука дали вие виждате шрифта точно както ни искаме. В Navigator 4, типографията на тази страница е далечен братовчед на това, което всъщност сме задали. така да бъде. В ALA, ние се борим за поввече гъвкавост и достъпност. В по-комерсиани проекти, не бихме имали подобна възможност. Какво щяхме да правим? Щяхме да използваме пиксели, както направихме в това каре.

Без да забравяме, че добрия стар IE3 ни скрива топката като определя процентите в зависимост от стандартните настройки за големината на шрифта, които е направил потребителя, вместо от родителския елемент. Превод: ако потребителят е настроил стандартно шрифтът му да е 10px, то IE3 ще покаже STRONG с размер 20px. Не с 24-те пискела, коитоимахте впредвид. Ако стандартно настройките са за 16px, то STRONG би бил 32px височина. Доста зле за вас. Доста зле и за посетителя ви.

Независимо от предимствата им по отншение да достъпността, процентите се провалят в прекалено много браузъри. Какво работи? Пиксели. Пиксели или нищо. В случай, че не сме успели да ви съобщим нещо, сега ще обобщим откритията си.

Обобщение

Уеб дизайнерите ще продължават да се ограничват с пиксели в таблиците си със стилове - независимо от всички проблеми с достъпноста породени от това - докато не се появят напълно съвместими със стандартите браузъри и докато те не влязат в масова употреба.

Макар днешният IE5.5/Windows да се справи с няколкото си оставащи проблеми и да поддържа ключовите думи за определяне на абсоютни размери на шрифта по същия начин както и IE5/Mac, няма да е безопасно да се използват докато всички потребители не изолзват тази версия на браузъра. Процеса на обновяване може да продължи дори и 18 месеца, а някои потребители никога няма да си сложат нов браузър. Но тази гледна точка е спорна понеже IE5.5 все още има проблеми. Ние ще трябва да изчакаме Microsoft да ги оправи, а след това ще трябва да чакаме и нашите потребители да обновят браузърите си.

И ето ни и нас - в окопите. Командирите ни дават заповед да работим. Чувството ни за естетичност и професионализмът ни казват, че трябва да контолираме визуалните възприятия на посетителите, за да им пратим верното съобщение - което е основната цел на дизайна. Грижите ни за мрежата, като глобална медия достъпна еднакво за всички, ни казват да вдигнем ръце и да се предадем. Но ние не можем да направим това.

Засега, ние можем да се ограничаваме и да не указваме въобще размери на шрифта - или да използваме пиксели в таблиците си със стилове, молейки се войната да приключи скоро.